Българското възраждане и националното ни пробуждане черпят огромна сила от огнените слова на атонския монах Паисий, а редом с него мнозина други допринасят за разпалване на искрата на просвещението според своите сили. Всички ние, техните потомци, сме длъжни да познаваме и тачим делото на онези, посветили себе си на въздигането на българския народ. Това заяви президентът Румен Радев по време на представянето в Гербовата зала на президентската институция на репродукция на ръкописа на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“. Трудът, написан на латински език и завършен около 1667 г., е първият исторически трактат, посветен на България. В рамките на 200 страници, ръкописът разглежда християнското минало и настояще на българските земи и има за цел да мобилизира подкрепа в тогавашна католическа Европа за освобождението на България от османско владичество.
„Петър Богдан е безспорен феномен на своето време и заслужено заема почетно място в пантеона на великите българи“, посочи държавният глава и определи събитието като особено важно за националната ни памет, себепознанието и самочувствието ни като нация. „Без нещо написано, водите на забравата нахлуват в ума на хората“, изтъква в своята история Петър Богдан. По думите на държавния глава, благодарение на заслугите на откривателя на ръкописа проф. д-р Лилия Илиева и нейния екип, преводача и изследовател доц. д-р Цветан Василев и покойния историк проф. Божидар Димитров, забравата никога вече няма да покрие неговия труд.
Роден и починал в Чипровци, Петър Богдан е ярък представител на плеяда заслужили български католически дейци от 17 век, чиято активна дейност в тъмните години на османското владичество остава открит прозорец към достиженията на европейската мисъл, отбеляза президентът. Той открои завършилия престижен университет в Рим Петър Богдан, като ерудиран духовник и интелектуалец, високо просветен общественик, патриот и вещ дипломат. „През целия си живот той активно гради мостове към Европа в търсене на път за освобождението на България и ревностно отстоява честта на Отечеството“, подчерта президентът и цитира думите на Петър Богдан, че „защитата на честта, още повече тази на Родината, надминава всичко, тъй като животът и честта са равнопоставени“. По думите на Румен Радев има особена символика въвфакта, че три века и половина по-късно наскоро откритото произведение на Петър Богдан, този пръв софийски католически архиепископ, пристига отново в София, в сърцето на българската държавност.
„За древността на бащината земя и за българските дела“ е високоинтелектуален труд със силни универсални общочовешки послания за свобода и достойнство“, подчерта президентът и прикани всички българи да се докоснат до изключителния текст не само заради неговата висока научна и културна стойност, а като свидетелство за дълбоките ни корени. „Подобно на Паисиевата история, това произведение, написано около век преди нея, ни напомня, че в онази епоха тук не е било просто едно безлично и примирено време, тук блестят най-светлите умове, част от елита на Европа, превърнали се в духовни светилници за своите сънародници“, посочи Румен Радев. Той изрази увереност, че все по-често ще намираме поводи да се докосваме до забележителния принос на Петър Богдан към християнството, отечеството и националната ни памет и както самият той казва „не подобава да щадим усилия за общото благо, както и за прославата на бащината земя“.
Държавният глава припомни усилията в продължение на повече от три години за осигуряването на възможност историческият труд да пристигне в България. През 2021 г. по време на посещението си във Ватикана Румен Радев разговаря по темата с Негово Светейшество папа Франциск и с покойния Велик магистър на Суверенния Малтийски орден Негово Височество фра Джакомо Дала Торе дел Темпио ди Сангуинето, както и с президента на Италия Серджо Матарела. Българският държавен глава изрази признателност за тяхната подкрепа към инициативата на президентската институция за изготвянето на професионална и висококачествена репродукция на ръкописа, която да остане в страната ни. Президентът посочи, че пред своя италиански колега Серджо Матарела по време на посещението му у нас през април тази година е изказал благодарност към народа на Италия, че е съумял да съхрани ценния исторически труд и с готовност го споделя с българския народ. Румен Радев оцени високо и добрата воля на Галерии „Естенси“ и техния директор проф. Алесандра Нечи за майсторски и професионално изработената репродукция на ръкописа, която ще бъде дарена на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Във връзка с нейната първостепенна роля в откриването и изучаването на ръкописа на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“, както и за академичен принос към развитието на българската наука и съхраняването на културно-историческото наследство на нацията държавният глава връчи Почетния знак на президента на проф. Лилия Илиева, откривател и изследовател на ръкописа на Петър Богдан.
За основната му роля в превеждането на български език на ръкописа на Петър Богдан както и за академичен принос към развитието на българската наука и съхраняването на
културно-историческото наследство на нацията Почетният знак на президента бе връчен и на доц. Цветан Василев, преводач на български език на ръкописа на Петър Богдан.
Проф. Алесандра Нечи, директор на Галерии „Естенси“, където се съхранява трактатът, също бе удостоена с Почетния знак на държавния глава за значимата роля на ръководената от нея културна институция за съхраняването и репродукцията на ръкописа на Петър Богдан, както и за приноса ѝ в развитието на двустранните отношения в областта на културно-историческото наследство между Република България и Италианската република.
Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките ще представи репродукцията на историческия труд на Петър Богдан днес, от 18.00 часа. Събитието се посвещава на 155 години Българска академия на науките и 145 години Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и е под патронажа на държавния глава. Представянето на ръкописа се съпътства от две изложби – „За древността на бащината земя и за българските дела“ и „Католиците в България XVII -XX в.“. Трактатът и изложбите ще могат да бъдат видени в Централна зала на Националния археологически музей от 22 май до 22 септември 2024 г.
