Ден след като семейство и близки изпратиха 12-годишната Сияна в последния ѝ път, най-добрата ѝ приятелка ѝ написа писмо – писмо, изпълнено с болка, любов и спомени, които времето няма да изтрие.
„Скъпа Сиянке,
Вярвам, че сега си на по-добро място. Много ще ми липсват нашите лигавщини. Когато разбрах, не знаех как да реагирам. Бях в шок и не вярвах, че това се случва. Ти не заслужаваше това, което ти се случи. За първи път ми се случва такова нещо. Не дойдох на погребението от страх. Не знаех как ще реагирам и как ще ми се отрази.
Дано на другия свят си още по-щастлива и усмихната. Имах толкова въпроси, които исках да ти задам, толкова неща да ти казвам! Искаше ми се да ти се обадя, да ти пиша, да те видя, но нямам шанс за това. В главата си още имам нашите малки шеги от времето, когато бяхме малки. Времето изтрива спомените, но ще те оставя в едни от най-хубавите ми спомени. Да знаеш, че винаги ще останеш моя най-добра приятелка.
Много, много ми липсваш. Обичам те!“
Сбогуването с едно дете, отнето твърде рано, е най-тежката болка за близките и приятелите ѝ. Малката Сияна загуби живота си преди пет дни, след като автомобилът, в който пътуваше с баба си и дядо си, беше пометен от тежкотоварен камион на пътя между селата Радомирци и Телиш.
Тази трагедия не остави безразлични нито нейните близки, нито обществото. Ден след погребението, граждани се съберат на протест пред Районния съд в Плевен. Причината – лошото състояние на пътищата у нас, нарушаването на правилата за движение и ограниченията на скоростта, както и липсата на тежки наказания за виновните за катастрофи.
Протестът не е само заради Сияна, а за всички загубени животи, отнети поради безотговорното шофиране и липсата на адекватни мерки. Близки и непознати се събрат, за да изразят болката си, но и да настояват за промяна – по-безопасни пътища, по-строг контрол и справедливост за жертвите на безразсъдството на пътя.
