С настъпването на Страстната седмица християните в цял свят се подготвят духовно за най-големия празник в православния календар – Възкресение Христово. Това е период, наситен с дълбока символика, смирение и вътрешно пречистване.
Страстната седмица, наричана още Света седмица, започва от Велик понеделник и продължава до Велика събота, когато вярващите очакват чудото на Възкресението. Всеки ден от седмицата носи своето значение и е обвързан със събитията от последните дни на земния живот на Иисус Христос.
- Велики понеделник напомня за влизането на Иисус в Йерусалим и проклятието над безплодната смокиня – символ на духовната празнота.
- Велики вторник акцентира върху притчите за десетте девици и талантите – призив за будност и отговорност.
- Велика сряда е денят, в който Юда Искариотски предава Христос – ден на размисъл за предателството и човешката слабост.
- Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, установяването на светото Причастие и измиването на нозете на учениците – акт на смирение и служение.
- Велики петък е най-тъжният ден – разпятието на Спасителя. Храмовете се изпълват с мълчание и поклонение пред Светата Плащаница.
- Велика събота е време на тиха надежда – тялото на Христос лежи в гроба, но душата Му слиза в ада, за да избави праведниците.
Църквите из цяла България се изпълват с вярващи, които участват в специалните богослужения и обреди. Много хора спазват строг пост, като освен физическо въздържание, търсят и духовно пречистване чрез прошка и добри дела.
Според свещениците, именно времето на изпитанията – каквото е и Страстната седмица – дава най-ясна възможност на човека да се обърне навътре към себе си и да открие Бога в сърцето си.
В съвременния свят, белязан от стрес, разделение и тревоги, посланията на Страстната седмица звучат по-силно от всякога – за любов, смирение и възкресение на духа.
