Бургаският апелативен съд измени присъдата на Ангел Й. на 34 г.от гр.Сливен, причинил по непредпазливост смъртта на двама души при катастрофа, като увеличи наказанието „лишаване от свобода“ от две на три години, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от пет години. Втората инстанция наложи и по-висок размер на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от две на пет години. В останалата част присъдата на Ямболският окръжен съд е потвърдена.
Ангел Й. е признат за виновен в това, че на 28.11.2016 г., около 16.45 ч., по път I-7, на километър 301, в участъка разклон гр.Тополовград в посока за гр.Елхово, при управление на лек автомобил „Форд Фокус“, с превишена скорост – 114 км./ч., се е блъснал в насрещно движеща се товарна композиция – влекач с прикачено полуремарке, при което е причинил по непредпазливост смъртта на двамата си спътниците си от гр. Сливен -Ангел М. на 59 г. и Северина А на 19 г.
Инцидентът става при влошена пътна обстановка – мокра асфалтова настилка и валеж от дъжд. В посоката на движение на автомобила участъкът е бил сигнализиран с поставени пътни знаци за ограничение на скоростта, предупреждение за опасен ляв завой и знак забраняващ изпреварването.
Въззивният състав е посочил в мотивите за изменената присъда обстоятелството, че освен изброените в обвинителния акт нарушения на чл. 343, от НК подсъдимият е нарушил и две други разпоредби на Закона за движение по пътищата. Водачът е навлязъл в левия завой със скорост над критичната за преодоляване му, загубил е контрол над управлявания автомобил, навлязъл е в насрещната лента за движение, където е предизвиквал тежката катастрофа с товарната композиция.
Въззивната инстанция счита, че превишаването на законово разрешената скорост за движение от 50 км./ч. с цели 64 км./ч. е престъпно деяние със завишена степен на обществена опасност на фона на динамиката на подобна престъпна деятелност и обществената нетърпимост, развита и проявена в последните години.
Апелативният съд е завишил наказанието „лишаване от свобода“ на 4 години и 6 месеца, което след редукцията се свежда до 3 години “лишаване от свобода“.Двете съдебни инстанции споделят извода, че за превъзпитанието на подсъдимия не е наложително отделянето му от настоящата социална среда и изолирането му от неговото семейство и обществото.
Определянето на максимален изпитателен срок от пет години, според апелативните съдии е достатъчна гаранция за постигане на целите на специалната превенция на закона. Решението подлежи на касационно обжалване и протест в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.