Вече над един месец продължават протестните демонстрации в столицата и в някои от по-големите градове на страната. Исканията са за оставка на правителството и на главния прокурор Иван Гешев, както и за провеждането на честни и демократични избори.
В 37-ия ден на протести, след размахания от президента юмрук, след блокадите на ключови кръстовища в София, след редицата провокации и обществено-политическо напрежение, премиерът Бойко Борисов излезе с изявление. Речта му беше публикувана като видео на страницата на министър-председателя във Фейсбук, а целият текст на изявлението беше разпространен до медиите от правителствения пресцентър.
„Бунтът на младите беше превзет. Нито едно ново лице от протеста не доби публичност, не се открои като оратор, като водач, като нова фигура, която може да е алтернатива“, заяви Бойко Борисов и допълни: „Необходимо е раждането на ново поколение български лидери за бъдещето и нов основен закон на държавата. В противен случай и този протест ще остане само с вдъхновяващата енергия на протестите от 1989-а, 1997-а, 2013-а и след време ще последва съдбата им.“
Премиерът обяви още, че на основание член 87, алинея 1-ва от Конституцията на Република България (Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет, бел.ред.) и член 76, алинея 1-ва от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (виж пълния текст в края, бел.ред.), ПП ГЕРБ ще внесе проект на нова Конституция на Република България.
Но „основният закон следва да бъде изграден така, че да е в унисон с европейските правила. Съгласно действащата Конституция, нова може да бъде приета само от Велико народно събрание“, обясни министър-председателят в изявлението си.
Какво е Велико народно събрание? „Дарик“ радио припомня историческите факти:
Бърза и кратка справка в Уикипедия показва, че „Великото народно събрание (ВНС) е специализирана законодателна институция в България“, която има разширен състав – 400 депутати.
Нещо, което и Борисов припомни, като отбеляза обаче, че „ще настояваме от всичките 400 народни представители в него, 200 да бъдат избрани пропорционално, а останалите 200 да бъдат избрани мажоритарно“.
Освен това ВНС има изключителни права да решава определен кръг въпроси.
Според Търновската конституция от 1879 г. само ВНС има право да променя конституцията на страната, да решава въпроси, свързани с промяна в територията, и да избира българския монарх, пише още в свободната енциклопедия.
Приетата през 1947 г. Димитровска конституция не предвижда свикването на ВНС, макар че функциониращото по това време VI ВНС продължава да работи до 1949 г., а малко след падането на комунистическия режим в България, в началото на 1990 г. отново е въведена институцията на ВНС с промяна на Живковската конституция от 1971 г. В новата Конституция пък, приета през 1991 г., ВНС има изключителното право да извършва определен кръг конституционни промени, отбелязва Уикепедия.
Според член 153. от сегашната Конституция: „Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези, предоставени в правомощията на Великото Народно събрание.“
А как се свиква Велико народно събрание?
Самата процедура за свикване на Велико народно събрание е ясно регламентирана в настоящата Конституция.
За свикването му са необходими подписите на най-малко 2/3 от всички народни представители, т.е. 160. След като решението бъде прието, президентът има тримесечен срок, за да насрочи избори. С произвеждането на избори за Велико Народно събрание пълномощията на Народното събрание се прекратяват.
Великото Народно събрание приема решение по внесените проекти с мнозинство две трети от всички народни представители на три гласувания в различни дни.
Великото Народно събрание решава само тези въпроси от Конституцията, за които е избрано, но в неотложни случаи то изпълнява функциите и на Народно събрание.
Правомощията на ВНС обаче се прекратяват, след като то се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано. Тогава президентът насрочва избори по реда, определен със закон.
Велико Народно събрание: Историческа справка
Отново кратка справка в Гугъл показва, че в историята на България общият брой на Великите Народни събрания е седем.I ВНС заседава в Търново от 17 април до 26 юни 1879 г. с председател екзарх Антим I (виден висш български православен духовник, пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия). Избира германския принц Александър Батенберг за пръв български княз.
„Член 4 от Берлинския договор постановяваше, че едно събрание от първенци ще бъде свикано в Търново, за да изработи Органическия устав на княжеството. Още през лятото на 1878 г., щом станаха известни решенията на конгреса, Дондуков се загрижи за изработването на един проект, който ще бъде представен като програма на предствоящото Учредително събрание, в неопитността на което никой не се съмняваше… Княз Дондуков искаше да покаже със своя проект, че Русия е за свобода и прогрес, докато Англия поддържа деспотизма и турския гнет“, пише Симеон Радев в „Строителите на съвременна България“ и допълва:
„…И друго едно важно обстоятелство подбуждаше русите да дадат на българите едно широко конституционно управление. Още тогава, през есента на 1878 г., можеше да се предполага, че за княз на България ще бъде избран някой чужденец“.
Първото Велико Народно събрание заседава в бившия турски конак в Търново от 17 април до 26 юни 1879 г.
Фактически то е продължение на Учредителното събрание (първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество през 1878 година, вследствие на Руско-турската война от 1877 – 1878 година).
Първото ВНС избира за първи монарх на Българското княжество принц Александър Батенберг под името княз Александър I Батенберг, като на 26 юни той полага клетва в читалище „Надежда“, на която се заражда лозунгът на българската държавност „Вярност и постоянство“.
На Първото велико народно събрание присъстват 231 народни представители, но поради натиска на Великите сили волята на депутатите бива ограничена.II Велико Народно събрание заседава в Свищов на 1 юли 1881 г. с председател Тодор Икономов. Суспендира Търновската конституция и въвежда Режима на пълномощията, като гласува исканите от княз Александър Батенберг извънредни права да управлява страната 7 години с помощта на Държавен съвет.
„Иречек разказва в своята известна книга „Княжество България“, че на 1 юли, когато се откриваше Великото Народно събрание, малкият параход ‚Голубчик‘ бил под пара, готов да отнесе княза, ако пълномощията бъдат отхвърлени“, пише Симеон Радев.
В крайна сметка на събранието присъстват 307 народни представители, като при абсолютното мнозинство на Консервативната партия на монарха с акламации и без гласуване са дадени пълномощия да управлява еднолично чрез укази в продължение на 7 години. В този период Търновската конституция е премахната. Единственото заседание на парламента продължава около половин час, включително тронното слово и заключителното изказване на княз Александър.Изборите за III ВНС са насрочени с указ на Регентския съвет № 16 от 8 септември 1886 г. Парламентарните избори се провеждат на 28 септември същата година. Избрани са 493 народни представители.
III ВНС заседава в Търново от 19 октомври 1886 г. до 3 август 1887 г. с председател Георги Живков, по-късно заместен от Димитър Тончев. Избира за княз принц Валдемар Датски, а след отказа му да заеме престола избира германския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота за княз.
Изборите за IV ВНС са насрочени с указ на княз Фердинанд I № 102 от 22 февруари 1893 г. Парламентарните избори се провеждат на 18 април същата година и са спечелени от Народнолибералната партия, както и от привържениците на княза. Избрани са общо 577 народни представители, като участват 534 депутати.
IV ВНС заседава в Търново от 3 до 17 май 1893 г. с председател Димитър Петков. Приема закон за изменение на 13 члена от Търновската конституция – създават се две нови министерства, князът получава правото да награждава с ордени, променят се ограниченията на вероизповеданието на монарха и престолонаследника и други.Петото ВНС заседава в Търново от 9 юни до 9 юли 1911 г. с председател Стоян Данев. Приема изменение на Търновската конституция – титлата княз се заменя с цар, разширяват се външнополитическите правомощия на монарха и други.
Изборите за V ВНС са насрочени с указ на княз Фердинанд I № 214 от 18 април 1911 г. и се провеждат на 5 юни същата година и са спечелени от коалицията Народна партия и Прогресивнолиберална партия с 342 места при избирателна активност от 54%.Шестото Велико Народно събрание (VI ВНС) е българско велико народно събрание, което заседава от 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 г.
Основната му задача е окончателното премахване на Търновската конституция и юридическото утвърждаване на комунистически режим чрез Димитровската конституция. По време на заседанията му е окончателно ликвидирана парламентарната опозиция в страната.
Изборите за VI ВНС се провеждат на 27 октомври 1946 г. Те са насрочени със специален Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание, приет на 26 юли от предишното 26 Обикновено народно събрание.
Под силен натиск от страна на правителството избирателната активност достига 92,6%, като Българската работническа партия (комунисти) получава 53,14% от гласовете и 277 от 465 места в парламента. Останалите организации от прокомунистическия Отечествен фронт получават 89 места, а опозиционните партии – 99.
За председател на VI Велико народно събрание е избран Васил Коларов, един от лидерите на Коминтерна. В нарушение на Търновската конституция събранието разработва изцяло нов основен закон, като освен това функционира и като обикновено народно събрание. В хода на заседанията 90 народни представители от опозицията са отстранени и арестувани.
Седмото Велико Народно събрание работи от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. Основна цел на събранието е изработване и приемане на нова Конституция на България.
Събранието е свикано след свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г. и постигнатите споразумения на Националната кръгла маса. Изборите за него са първите свободни и демократични избори в страната, проведени след 1931 г. Гласуват 6 976 620 или 90,79% от всички имащи право на глас. БСП получава 47,1% от гласовете, СДС – 36,2%, ДПС – 5,75%, БЗНС – 4%, Отечествен съюз – 0,5%.
*
Член 76, алинея 1-ва от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
(1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на Народното събрание на хартиен носител и в електронен вид и незабавно се регистрират в публичен регистър „Законопроекти“. Когато законопроектите се внасят от Министерския съвет, към тях се прилагат:
1. справка за съответствие с европейското право – при хармонизация;
2. справка за отразяване на получените становища по съответния законопроект;
3. справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека.
Когато законопроектите се внасят от народни представители, предварителната оценка на въздействието e съгласно методологията, приложение към правилника.
