Първата стъпка към номинацията „Старинен град Несебър – Световна културна ценност” е свързана с датата 18-ти юли 1956 година. Постановлението е с № 243 на Министерския съвет на Народна Република България, а подписът е на министър-председателя Антон Югов.
Този документ предначертава бъдещето на хилядолетния ни град, определя неговия статут на архитектурно-градоустройствен и археологически резерват от национално значение, дава старт на големия маратон към световна слава.
Забележителен исторически факт!
И днес, след повече от шест десетилетия, се връщаме назад във времето за да припомним и отбележим голямото начало, с което стартират редовните археологически проучвания както на полуострова, така и в акваторията му, последвани от реставрационни и консервационни дейности по укрепителната система, средновековните църкви, възрожденските къщи, вятърните мелници и др. Открива се и първата музейна експозиция в църквата „Св. Йоан Кръстител” – „Несебър през вековете” като филиал на Окръжен музей – гр. Бургас. Първият уредник, а по-късно, след обособяването на Градски исторически музей, и директор е Жана Чимбулева, първият екскурзовод е Васил Кърлев. Много специалисти – археолози, архитекти, художници и др. участват в това дело. Редом с тях са и местните жители. Те и до днес съхраняват спомени за професорите Иван Венедиков, Велизар Велков, Люба Огненова – Маринова – първата в България жена археолог – подводничар, Михаил Лазаров, Иван Гълъбов и много др.
Осъществената мащабна дейност 27 години по-късно е високо оценена и през 1983 година Старинен град Несебър става част от Световното културно наследство.
Той е единственият български град с тази номинация.
д-р Евтелпа Стойчева – Гл. експерт към отдел „Несебър – Световно наследство” при Община Несебър
