Война на два фронта се отваря срещу високата инфлация у нас. От една страна е властта, която започва преговори с търговските вериги за сваляне на цените на хранителните стоки. От друга страна – работодателските организации призоваха фирмите да продават по-евтино за сметка на част от печалбите си. Основната цел за натиска за сваляне на цените е предстоящата проверка от страна на европейските институции дали България отговаря на критериите за членство в „Клуба на богатите“. Тестът е през април, а решението дали България ще бъде допусната в еврозоната трябва да се вземе през май. Най-голямата опасност да получим червен картон за приемане на еврото от 1 януари 2024 г. идва от високата инфлация у нас, предупреждават експерти.
Атака срещу високите цени се очаква да дойде от изпълнителната власт. „Предстоят разговори с търговските вериги, за да могат хората да усетят и по джоба си през следващите месеци, че цените намаляват“, заяви при отчета на служебното правителство икономическият министър Никола Стоянов.Според него инфлацията е най-сериозният проблем, с който се сблъскал екипът му при встъпването в длъжност през август. Тогава НСИ отчете поскъпване със 17,7% на живота спрямо година по-рано.
Факторите за рекордната от 1998 г. насам инфлация през лятото са били основно от сектор „Енергетика“, напомни Стоянов. Заради скъпия ток обаче бизнесът получава компенсации. По-предвидима е и ситуацията с газа. Цените на горивата също са спаднали, което води до намаляване на себестойността на стоките заради поевтиняването на транспорта. Министърът на икономиката отчете, че през октомври е започнало намаление на темпа на покачването на цените, а запазването на нивото на инфлацията през декември /16,9%/ близо до това през ноември /15,8%/ било добър сигнал, защото през този месец на годината по традиция в България инфлацията предпразнично се покачва.
„Не сме се срещали с представители на министерството на икономиката, за да се коментира сваляне на цените“, каза пред „Стандарт“ Доника Ризова от Сдружението за модерна търговия, което обединява търговските вериги. Тя обясни, че хипермаркетите работят в конкурентна среда и административните мерки не работят икономически.
„От работодателските организации отправихме призив за намаление на цените още на 8 декември“, каза пред „Стандарт“ председателят на Асоциацията на индустриалния капитал /АИКБ/ Васил Велев. Това се случило два дни след като парламентът прие решение за по-голяма компенсация на фирмите от 1 януари 2023 г. за цени на тока на борсата – 100% за цената над 200 лв. за мегаватчас. За второто полугодие на 2022 г. компенсацията беше за цени над 250 лв.
„Това не е както изглежда с 20% по-малко, а с 15-16%, защото към тази сума се прибавят мрежовите такси и търговските надценки. Така че намалението е от 350 на 300 лв., а не от 250 на 200. Но смятаме, че тези 15-16% дават основание да се отправи такъв призив. Те дават възможност на фирмите да намалят печалбата си за сметка на по-ниски цени. Ние казахме, че това трябва да е нашият принос за постигане на критериите за влизане в еврозоната, защото това е голямата цел и трябва всички да положим усилия“, коментира Велев.
Според него има нагласи от страна на бизнеса да намали цените, но по-високата компенсация за тока още не е калкулирана. „Процесът започва. Бе предхождан от успокоение на цените. Ние очакваме през март – април цените да вървят надолу. Не просто да не се качват или да се качват по-малко, а в абсолютен размер да вървят надолу. Това обаче е при условие, че има стабилност в политиката за компенсиране на цените на електрическата енергия и да не се приемат пак някакви популистки решения, с които да се взриви ситуацията. Ако пак тръгнат да наддават за по-висока минимална заплата – всичко това подклажда инфлацията и уверичава дефицита“, категоричен е Велев.
Според него за намалението на цените ще е нужно да се направи усилие от всички, защото трябва да стане бързо. „Нужни са синхрон и административни мерки – по линия на надзор на пазара, разговори на властта с веригите, да се внимава за картели. Конкуренцията на пазара действа, но там, където има голяма концентрация, както са търговските вериги, трябва да има и административни мерки“, каза още Васил Велев.
Мерките за ограничаване ръста на инфлацията са необходими за членството ни в еврозоната и за благоденствието на обществото, заяви и Добри Митрев, председател на БСК. Ако успеем да потиснем ръста на инфлацията, имаме шанс от 1 януари 2024 г. за сме член на еврозоната, допълни той.
„След преговори във вторник, от правителството получихме обещание, че ще продължи поне до края на април компенсацията на бизнеса за електричество по схемата, която действа в момента. Настояваме да има компенсация и за високите цени на газа“, каза пред „Стандарт“ Цветан Симеонов, председател на БТПП.
В програмата за компенсиране на небитовите потребители на електроенергия попадат около 633 хил. крайни клиенти, като сред тях са фирми, учебни заведения, храмове, театри, лечебни заведения и т. н. За периода след промяна на програмата за компенсиране на бизнеса, от 1 юли до 31 октомври 2022 г. от Фонд “Сигурност на електроенергийната система” на небитовите потребители на ток са изплатени 2,447 млрд. лв., става ясно от отговор на енергийния министър Росен Христов пред депутатите. В първата част от програмата, в периода от 1 октомври 2021 г. до 30 юни 2022 г., изплатените средства за компенсации заради скъпия ток са 1,984 млрд. лв. Така общата сума на изплатените компенсации надминава 4,4 млрд. лв. до края на октомври./ standartnews.com
