„Опасни връзки“ беше темата на таз годишното издание на „Лигата на разказвачите“ в Бургас. В артистичния град винаги има истории, които чакат да бъдат разказани! Така от „лигата“ приканиха почитателите на краткия разказ да се включат в състезанието. Председател на журито беше Иво Сиромахов. В оценката на разказвачите на истории се включиха Диана Саватева -гл. редактор на регионалното издание „24 часа“ и Мария Овагемова – победител от първото издание на „Лига на разказвачите“.След оспорвана надпревара наградата отиде при юриста Елка Стоянова. Тя спечели призовото място само дни, след като грабна и наградата за нови любовни упражнения на Webcafe.bg и издателството на сборника „Любовни упражнения“ – „Мавзолея“. Ели беше така любезна да даде кратко интервю за нашия сайт:
– Ели, с какво твоя разказ спечели журито на „Лигата на разказвачите“?
Всяка добра история трябва да има три неща- малко любов, малко драма и малко смях. Предполагам, че наличието и на трите в разказа, ме отведе на първото място. Не е трудно да разкажеш история, трудно е да я разкажеш така, че този, който те слуша, да се припознае, да те съпреживее. А най-трудно е да задържиш вниманието на публиката. Тъй като не съм професионален актьор – не съм никакъв актьор, всъщност- се опитвам да печеля с усмивка.
– Кои връзки са опасни?
Онези, в които липсва любов. И онези, в които любовта е разрушителна, а не съзидателна. Не съм сигурна, че емоцията, която те руши, трябва да бъде наричана любов, но често хората асоциират любовта със страдание. Аз не смятам така. Мисля, че любовта носи покой, облагородява и извисява хората. Ако те боли, значи или не обичаш, или не те обичат.
– В този конкурс освен перо, изискват ли се и артистични умения за да грабнеш публиката?
Форматът на «Лигата» го налага. Нямам претенции да съм кой знае колко артистична, просто бях човек, който иска да разкаже забавна история на забавни хора. Публиката беше страхотна – доброжелателна, умна, реагираща. Почти забравих за страха си от микрофон, и то само благодарение на присъстващите. А журито и водещият, все хора с изявено чувство за хумор, придадоха допълнителен колорит на атмосферата. Беше една чудесна лига и се надявам в Бургас тя да се превърне в традиция, така както е по другите големи градове. В София например се провежда почти ежемесечно.
– Наскоро спечели и наградата за нови любовни упражнения на издателство „Мавзолея“ и Webcafe.bg. Журито там каза, че харесва „мъжкото ти писане“…
Това е един от най-хубавите комплименти, които съм получавала. Всеки, който има слабост към писането знае, че колкото и лично да е написаното, единственото по-важно от собствената оценка е оценката на прочелият го. Затова толкова се радвам – да получа признанието на утвърдени имена и безспорни таланти като Ваня Щерева, Калин Терзийски и Пепа Георгиева, ми дава крила. Сега ми се лети! И ми се пише.
-Имаш издадена стихосбирка, а мислиш ли да събереш разказите си, които публикуваш в блога си, в книга…
Признавам си, че мисля за себе си като за поет. Не знам дали мога да понеса отговорността на титлата „писател“. Стиховете са като катарзис, с тях се отърсвам от една емоция, за да освободя място за друга. Ако трябва да съм образна – писането на стихове ми помага да не прелее чашата със страстите ми. С прозата е друго- там се забавлявам, те са слънчевата ми страна. Докато за един стих ми е нужно да го изболедувам, за да ми хареса, разказите ми откриват музата си в радостните моменти от ежедневието ми. Но за да отговоря конкретно на въпроса ти- не бях си помисляла за това, докато ти не ме попита. И знаеш ли какво- благодаря ти за въпроса. Един опит за роман или сборник с разкази е чудесно предизвикателство. Ще видим.
-Ти си юрист, не мислиш ли, че си сбъркала професията си…
В никакъв случай. Едното никак не пречи на другото. Писането и правото си живеят в мен в чудесна симбиоза . Виж, ако реша да ставам цирков акробат, вероятно ще се наложи да се откажа от кариерата на юрист. Но засега такава опасност няма.
снимка: личен архив
