Последните акорди от песните на фестивала „Бургас и морето“ отзвучаха и така 26-тото издание на конкурса е вече в историята. Остана желанието
догодина музикалната фиеста да се повтори и да ни събере отново в бургаския летен театър. Защото само глупак не би искал да се върне там, където му е било хубаво. Остана обаче и огорчението, че фестивалните песни няма как да звучат повече в Бургас. Не за друго, а защото в региона няма нито една местна радиостанция, която да ги завърти. Не, че си нямаме бургаски радиа… Напротив – имаме си. Само, че сбърканите представи на някой програмен директор, седнал на ушите си, е лепнал в музикалната схема на радиото грозното „Забранено за българска музика“. Но както и да е… И децата знаят, че вече има Интернет, и че всичко, което искаш да чуеш, ще го намериш там. Но да се върнем към 26-тото издание на Бургас и морето. Тази година окончателно се сбогувахме с остарелия и стерилен конкурс, за да посрещнем едно истинско сценично и телевизионно шоу. Така се получава, когато спектакълът се пипне от екип, който е наясно как се правят тези неща. А не бивши чиновници с божествено самочувствие от отдел „Култура“ в общината. Тазгодишното издание на „Бургас и морето“ показа, че доброто шоу се случва, когато едни пари отидат по предназначение, а не за пластмасови декори, пещерно осветление и звук като от радиоточка. Така беше последните няколко издания на конкурса. Уверен съм, че в това отношение фестивала няма да липсва на никой. Защо обаче продуцентите от новата фирма на Нико Тупарев бяха изхвърлили официалния сигнал на конкурса, композиран преди години от патриарха на българската популярна музика Тончо Русев? Сметнали са го за демоде? Може би…. Но пък и можеше да се аранжира наново и да се стилизира със съвременните музикални изразни средства. Но пък да се отхвърли съвсем…!?! Това и от фестивала Сан Ремо не са си го позволили, въпреки, че го възраждат едва ли не всяка година. В тази връзка вярвам, че липсата на официалния сигнал на фестивала е нечие недоглеждане и догодина ще зазвучи отново в началото на шоуто в бургаския летен театър. В музикално отношение 26-тото издание ще се запомни с перфектната селекция на 15 песни, от които поне 9 могат да бъдат безпроблемно въртяни в медиите. Смазващо добра песен грабна първата награда съвсем заслужено. Песента на 19-годишния Стефан Лалчев „Не знаеш“ по музика и аранжимент на Марио Балтаджиев и с текст на Мартин Раждашки е перфектната фестивална песен и оттук нататък вдига много летвата пред младия изпълнител. Наградата на Община Бургас от 25 000 лева може да бъде приета и като една бъдеща инвестиция в творческия път на Стефан Лалчев. Паралелно с това обаче, недоумение предизвика в мен песента на Кичка Бодурова „Помниш ли море“. Тя би била идеалната песен за крайбрежна таверна, но не и за музикален фестивал с дългогодишна история. На бургаския конкурс обаче тя седеше като китайски потник във френски бутик. За съжаление разминаване между оценката на журито и публиката остави извън тройката някои от наистина добрите песни като тези на Роберта и на Пламен Ставрев. Васил Петров пък с „Мимето от Бургас“ трябваше да се представи на детски фестивал за 1-ви юни, а не на бургаска сцена. Това е все едно Франк Синатра да пее „Макарена“. Графа пък пя фалшиво. Та така… Последните акорди отзвучаха. Дано вече са направени и правилните изводи за да няма повече „Проба – Грешка“. Едно обаче е ясно – „Бургас и морето“ ще го бъде. Стига да не стане традиция фестивалът пак да се прави от едни и същи хора. Иначе ще се наложи след време отново да го възраждаме.
