Димитър Колев, водач на листата на ЛИДЕР във втори многомандатен район – Бургас: Време е в парламента да влязат хора, ангажирани не с разходите, а с приходите в бюджета
Димитър Колев е доказан експерт в сферата на финансите. Член е на съвета на директорите на ОЗК „Застраховане” . Той е и изпълнителен директор, успял да съживи фалиралия сливенски машиностроителен завод „Динамо”. Колев е общински съветник и председател на комисията по „Международно сътрудничество и оперативни програми” в ОбС – Бургас. Познава проблемите на областта и на бизнеса. Знае какво е необходимо за тяхното развитие и готов да приложи това знание в законодателните инициативи.
– Господин Колев, ЛИДЕР е партия с дългогодишно присъствие в политическия живот на страната. Имате управленчески опит в местите власти, с какви инициативи желаете да се включите и в законодателната власт?
Мисля, че в условията на пълна икономическа разруха всички в България вече осъзнават необходимостта в парламента да има представители и на хората, които осигуряват приходи в бюджета, а не само на ангажираните с разходната му част. От десетилетия насам голяма част от кръговете на управляващите се занимават единствено с разходната част на бюджета. Това са малко фирми и е ясно кой печели конкурсите, което говори за непрозрачност в процеса по закона на обществените поръчки. На хората, които осигуряват постъпленията в бюджета, никой не обръща внимание. Членовете на ЛИДЕР идват именно от тези среди. Те ежедневно се сблъскват с проблемите, които пречат на нормалната им работа, знаят какво трябва да се направи, за да може българският бизнес да се развива. Ние имаме точна и ясна представа за мерките, чрез които страната бързо ще излезе от икономическия колапс. Не сме съгласни с популистките обещания на наши опоненти за предизборно увеличаване на пенсиите и масово раздаване на социални помощи. Ние настояваме за създаване на работни места, за да няма клиенти на социалното министерство.
– Още през 2007 г. ПП ЛИДЕР заложи в програмата си мерки за развитието на средния и малкия бизнес. Сега това е в основата на почти всички платформи на партиите, участващи в изборите. Остават ли тези мерки и във вашата предизборна платформа?
ЛИДЕР беше създадена като партия, основана на икономически патриотизъм и съвсем естествено е загрижена за състоянието на българския бизнес. За съжаление бяха нужни години, за да бъдем чути. Трябваше хората да излязат на улицата, за да се осъзнае, че в основата на икономическия крах стои фалитът на малките и средните фирми. Сега на тях им се обещава какво ли не. Включително и последната управляваща партия популистки обеща да връща ДДС в 7-дневен срок. Но не казва от кога започва да тече този срок и защо не започна да го прави още в този мандат. Всеки бизнесмен в страната знае, че няма никаква законодателна причина ДДС да се възстановява веднага.Но и предишни и настоящи управляващи забраняваха в определени периоди да се възстановява ДДС, защото виждаха недоимъка в бюджета, породен от фалитите на много фирми, които спряха да внасят своите данъци. Това значително затруднява дейността на все още работещите. Ако управляващите имаха визия за бъдещето, те и сега, чрез служебното си правителство можеха да предприемат първите стъпки – да дисциплинират държавата и тя да се разплати за доставените стоки и услуги. Подобни неща не е нужно да се обещават предизборно. Те не зависят от никаква законодателна инициатива. Сега в реалната си част обещанията на ГЕРБ и социалистическата партия са преписани от нашата стара програма. Хубаво е, че най-после стигна до техните уши това, което казвахме, че ни се случва като бизнесмени. Но по отношение на конкретните мерки, с които те искат да осъществят обещанията си, ние не сме съгласни.
– Кои са новите мерки на ЛИДЕР за бързо излизане от кризата?
Необходима е нова икономическа доктрина, която да се осъществява през следващите 10 години.Тя трябва да промени сегашните ни представи за пазара, който през последните години започнахме да разбираме единствено като територия за търговия с вносни стоки. Нужни са само няколко стъпки, за да се съживи малкия и средния бизнес. Програмата за трайна заетост, според нас, може да съществува само с преки субсидии, осигурени от държавния бюджет. Парите могат да бъдат набавени с кредит, разумно вложен в икономиката.Така в рамките само на 1 година ще бъдат облекчени много от програмите за социални плащания.
Трябва да се положат усилия и за уеднаквяването на субсидиите за селското стопанство с другите страни, членки на ЕС. България е единствената държава, която не защитава родното си производство. Казвам го от опита, който имам в бизнеса и знам при какви условия сме принудени да продаваме в САЩ и Русия.
От промени има нужда и законодателството. Законите трябва да станат възможно най-къси, с кратки, но ясни текстове. Да не позволяват тълкования. По-сериозно трябва да са очертани и отговорностите на държавата и държавните служители. Сега, когато едно правителство си отива казва, че поема политическата отговорност и толкова. Няма такава отговорност. Отговорността е имуществена, наказателна и пред Бога.
– На кои области от икономиката приоритетно залага програмата на ЛИДЕР?
Един от приоритетите ни е селското стопанство, защото от страна-производител, ние се превърнахме в основен вносител. Уеднаквяването на субсидиите от ЕС ще облекчи стопаните. Но е важно и държавата, вместо да плаща помощи за безработица, да се погрижи за тях. Трябва да се създаде агенция, която да субсидира пряко стопаните от държавния бюджет – не с пари, а със закупуване на съответните животни или посевен материал. Разбира се, те трябва да попадат в малките стопанства, за да се развива именно дребния производител и да се ограничи степента на риска. Законово трябва да се регламентира дейността на месокомбинатите, консервните фабрики и големите търговски вериги – те да могат да развиват дейността си само, ако закупуват 90% българска продукция. Така правят всички страни по света. За да го направим и ние, трябва в нашия парламент да попаднат хора от другата страна на барикадата – производителите. Така приходите в бюджета ще могат да балансират разходите.
Сред приоритетите ни е и развитието на туризма, който е пряко свързан със селското стопанство и с други производства. В туризма сега от първата копка на хотела до храната в ресторанта всичко е вносно. Ние считаме, че това трябва да се промени.
Трябва да се промени и съзнанието на хората от бизнеса. В едно свое писмо Апостолът на свободата казва, че няма да има Национално-освободителна революция, ако всеки доброволно не внесе в подготовката й 10% от имуществото си. Адаптирано към съвремието ни това би могло да звучи така: Няма да излезем от разрухата, ако ние, работодателите, не започнем доброволно да наемаме работници, въпреки, че няма пазарни условия за това и те ще са ни в тежест. Но ако го направим, държавата трябва да ни обърне внимание и да осигури някакви облекчения, примерно на социалните осигуровки.
В същото писмо Апостолът казва: всички се нагледахме на европейската ингилизка цивилизация , на немските идеи, на християнските проповедите на протестантите, и мога да го обобщя в няколко думички: стани куме да седна. В подобна ситуация се намира България и днес. Никой няма да дойде да развива нашата икономика, трябва сами да го направим.
Вече имаме горчивия опит от приватизацията на банковата система, която беше жестоко опорочена. Навремето се считаше, че банките трябва да попаднат в ръцете на мощни чужди инвеститори, които да влеят капитали в икономиката ни. Това не стана, те се страхуват от несигурността в държавата ни. Сега депозитите на населението са равни на кредитите за икономиката. Т.е. българската икономика се финансира от българското население.
– Каква е позицията Ви по другата наболяла тема – енергетиката?
В основата на проблема с енергетиката отново е неработещата икономика. В момента енергийното потребление е като на прединдустриална България. Още миналата година, когато потреблението на индустрията се изравни с това на домакинствата, управниците трябваше да се замислят какво се случва и да премахнат или поне да намалят „такса пренос”, за да могат нашите енергийни предприятия да започнат да изнасят ток в чужбина. В случая интересът е на държавата, защото тя притежава големите енергийни предприятия. Това не стана и сега се налага да се изключват от системата възобновяемите енергийни източници, което ще е пагубно за няколко големи банки, финансирали изграждането им. А чуждите инвеститори просто ще си тръгнат.
Според мен е нужно пълно преосмисляне на държавната енергийна стратегия. Твърди се, че има някакъв стратегически план, но той не се спазва. Аз мисля, че такъв план няма. Доказва го фактът, че при норма от 200 – 300 мегаватчаса за възобновяеми енергийни източници ние сме инвестирали в изграждането и присъединяването на източници за над 10000 мегават часа. Защо се е случило това, мисля, на всички вече е ясно. Фирмите, които печелят еврпроектите в страната са основно от обкръжението на управляващите и големите политически сили. Големи европроекти те обещават и сега, предизборно. Никой не се сеща, че е време големите фирми да се разплатят с подизпълнителите, които са от средния и малкия бизнес. Междуфирмената задлъжнялост е една от причините за безработицата и икономическия колапс, които изведоха хората по улиците.
Част от бизнеса е наказан и от държавата, особено непослушния. С погром над него започна мандата на последното правителството. Така се стигна и до празната потребителска кошница, в която според един шарж вече има само 1 л. бензин и 1 кибрит.
– Вие сте общински съветник в Бургас. Каква е визията Ви за развитието на града и региона?
Не са добри перспективите пред града ни. Ако държавата е зле, неминуемо и Бургас ще мине през кризата.Засега тя ни заобикаля, защото общината все още успява чрез европейски средства или от бюджета си да създава работа за бизнеса. Но все пак някои фирми вече затвориха, демографският срив няма да ни пропусне. Големият дефицит в държавния бюджет неминуемо ще доведе до криза и в бургаския.
Основният ни поглед за бъдещето е насочен към Странджа планина, която трябва да съживим. Това са територии от които отстъпваме и след 10 години те ще бъдат обезлюдени. Там стартираха много неприложими програми, които няма как да бъдат разчетени от селските стопани. Нещата трябва да са ясни за обикновения човек, за малката ферма. В едно село например, е известно какви са възможностите на селската мера и колко животни могат да бъдат отглеждани. Държавата може да осигури тези животни и да ги даде на малки ферми. Но законодателят трябва ясно да регламентира начина и да не допуска участие на големите фирми, които да ощетяват дребните собственици.
Ако в Странджа се възстанови традиционното животновъдство, в региона ще има месокомбинати, консервна промишленост. С български производства и туризмът би могъл да бъде по-интересен за чужденците. Ако туристическият бранш заложи на българската продукция, може би туризмът ще стане нещо по-различно от спалня и пивница, в каквото се е превърнал сега. Но за да се осъществи всичко това, е нужна целенасочена държавна политика.
