Некрополът в местността „Козарева могила” е открит случайно по време на селкостопанска работа през 2005 година. Намира се в близост до откритото енеолитно селище. Именно в този некропол са намерени най-ранните останки от прабългари на юг от балкана. Специалистите предполагат, че тук са погребвали убитите от битките при Ахелой. 
Успоредно с това са намерени и останки от каменно-медната епоха (V хил. пр.н.е) – върхове от копия, стрели, различни кремъчни пластини и доста съдове.
Миналата година бяха открити общо четири гроба. Първите два гроба, на които попадат археолозите са от IV хил. пр. н.е. А следващите два са от V хил. пр. н.е. – разцвета на енеолита, време, в което историята на българските земи е била на върха на световното развитие. Този район се причислява към т.нар. култура „Варна”, но по погребални обреди доста се различава. Там гробовете са ориентирани север-юг, мъжете са изпънати, жените са свити, докато тук всички са свити, с главата на изток. Само един е в обратната посока. „Обикновено ако в голям некропол се намери изключение, казваме, че това са чужденци, но в случая трябва да се натрупа повече информация, за да може да се направят подобни заключения” сподели доц. Петя Георгиева, ръководител на разкопките. Това, което е слагано като инвентар и по което могат да се датират гробовете е керамиката. Понякога труповете са похлупвани със съд върху таза и краката. Но най-често до главата са слагани малки съдове. Изпечената керамиката в селищата е била ценна, защото изпичането е труден процес. Забележителното е, че съдовете, намерени в некропола не са изпечени. Това говори, че те са правени специално за погребения. Според специалистите идеята е била да се сложи нещо ново и е свързано със собствеността върху предметите.
Интересното при откритото селище в близост до некропола е, че то е било център на грънчарската промишленост през V хил. пр. н.е. Там е намерената голяма грънчарска пещ, специално направена за печене на керамика, нещо, което преди не се е правило. Други интересни находки от могилата са изделия и рондели (амулети) от човешки черепи. Според доц. Георгиева, това не може да се свърже с човекоядство, а е по-скоро ритуал, свързан със специален човек. И четирите рондели са направени от различни части на човешкия череп. Възможно е да са направени от един и същи череп, но след като той е обработен не може да се докаже. Разкопките се осъществяват с подкрепата на Кметството в Каблешково и читалище „Атанас Манчев”, което предоставя терен за обработка и съхранение на откритите съдове и предмети. Очаква се и Историческият музей в Поморие да подпомогне разкопките през следващия сезон.
Обсъжда се в района да се направят експериментални сгради с пещи, подобни на намерените, които да се използват за нуждите на студенти и специалисти по екпериментална археология. Теренът е предоставен от Община Поморие, а ако идеята се развие постепенно може да се направи и модел на селището с различните видове производства, което да се обособи като туристическа атракция.
