Директорът на Националния исторически музей Проф. Божидар Димитров представи книгата си „За кожата на едно ченге” в бургаската книжарница Хеликон. Изданието проследява работата му в българското културно разузнаване или така наречения 14-ти отдел. В книгата си Димитров запознава с малко известни факти около историческите документи, с които разполага страната ни и част от начините, по които са били издирени в периода 1973 – 1990 година.
„Книгата е не толкова за мен колкото за историята на българското историческо разузнаване. Малко хора знаят, че при създаването му през 1893 година на абсолютно всички агенти се вменява дълг да издирват стари документи за историята на България. Някой ще попита, защото е нужно всичко това. Не е само, защото го правят всички разузнавания по света, а и са го правили винаги, а защото историята, покрай всички останали функции, които има, е преди всичко аргумент за права. Аргумент за права на държави и нации върху територии, население. Събитията през годните показват, че историята винаги се използва точно с тази функция”, споделя проф. Димитров.
По думите му, събитията с полуостров Крим, ясно показват това. „Русия си го прибра въз основа на историята. Така, за да защитят правата си, нашите разузнавачи непрекъснато са издирвали документи“, казва Божидар Димитров.
Историкът разказва и за един от най-големите успехи на българското културно разузнаване. В Народната библиотека все още се съхранява огромна част от историческия архив на Османската империя.
„Кемал Ататюрк , който не иска да има нищо общо с Османската империя, продава този архив на български търговец на стара хартия през 1926 година. Той на свой ред го продава на представител на хартиената фабрика в Княжеството. За щастие, представителят се оказва офицер от българското разузнаване. Така архивът на тази империя се озовава в Националната библиотека и до ден днешен стои в ориенталския отдел”, разказва Димитров.
Авторът на „За кожата на едно ченге” е категоричен, че документите в книгата му не са подбрани. „Публикувал съм всичко, с което разполагам. Всичко, което съм писал или са писали за мен. Поместена е дори една много смешна фактура. От нея става ясно, че някакъв оперативен офицер ме е черпил за 4 лева, прибрал си е бележката и я е осребрил. И до ден днешен се питам какво ли съм изпил за 4 лева – сигурно две водки”, шегува се професорът.
