„Луната е блудница“, „душата е като опърпан корабен дневник“, сърцето като „счупен компас“, „тъгата се спуска по скулите“, а лирическата героиня е вперила „поглед в нищото“, и се е „превърнала в проза“….Това е само част от поетичния свят на „И крещя“ – първата поетична книга на юриста Елка Стоянова. Тя признава, че поезията е самотно занимание, но явно ексхибиционистът в нея е преборил поета и тя е решила да открие онази част от себе си, която вероятно много от познатите и даже не са подозирали, че носи.
Разделяме се с Елка Стоянова с пожелание музата да я спохожда често…И щастието- извън белия лист да не е – „изтъркано от употреба“, а в душата и да не „танцуват таралежи“…..И като за финал! Да не се обръща назад, защото – спомените- „те са за остаряващите“, далеч по-добро е едно „фадо на зазоряване“!
