Спешна е необходимостта от единна стратегия за развитието на туризма, заяви зам.-председателят на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите Димитър Караненов. Към момента все още не е ясно очертана позицията на държавата по основните проблемите в туризма – липсата на добра инфраструктура, неспиращите строително-ремонтни дейности в курортите и недостатъчната квалификация на персонала. Още по-неясен е и подхода за локализиране на тези слабости. Като главна причина за липсата на комплексно и методично разрешаване на проблемите, Караненов посочи отсъствието на национална стратегия за развитието на туризма, подкрепена от адекватна нормативна база. За решаване на конкретни местни проблеми, напр. лошата инфраструктура, е нужно подобряване на партньорските взаимоотношения и координацията между частните инвеститори и местната власт. В случай, че в скоро време не се предприемат конкретни мерки за промяна на сегашната ситуация, би могло да се стигне до изключително труден, дори рисков период по отношение на хотелиерския и туроператорски бизнес в България. Именно хотелиерите в края на летния сезон, най-точно биха могли да очертаят картината на туристическата заетост по морските курорти, убеден е Димитър Караненов. Основната трудност, с която те се сблъскват ежегодно е липсата на обучени кадри, както в сферата на услугите, така и в административната сфера. Повишаването на квалификацията, езиковата култура и лоялността към работодателя са трите аспекта, където най-вече трябва да се наблегне при подготовката на обучаваните. „Тъжен е факта, че подготвените, мотивирани и работещи с желание българи бягат в чужбината за да се реализират професионално. В курортите ни получават основата в занаята, научавайки тънкостите от доказани професионалисти. Две-три години по-късно вече са в чужбина, където считат че труда и усилията им ще бъдат възнаградени по достойнство“. За запазването на персонала и административния капацитет, според Караненов, е необходимо изграждането на система от поощрения, а също така създаването на браншови етичен кодекс, в който изрично да са закрепени моралните норми на поведение в сферата на туризма. Решение на проблема с обучените кадри би била възможността за професионална преквалификация, която желаещите да получават от компетентни преподаватели – по този начин всеки, завършил друга специалност може да се преквалифицира в барман, готвач или администратор например и така да подпомогне обслужващия хотелите персонал. Важна гаранция за обучените кадри би могла да бъде алтернатива на сезонната им заетост, като след края на активния летен сезон, персоналът съобразно уменията си, да се ангажира от браншовите организации в помощни дейности. По подобен начин в края на 80-те, в Слънчев бряг е функционирал Професионален учебен център, в който част от летния персонал е получавал финасово изражение за несвойствен труд, положен в полза на туристическия бранш / примерно създаване на рекламни брошури, ресторантски менюта и др./Димитър Караненов сподели, че от съществено значение е и преструктуриране на предлаганите до момента общи туристическите услуги, които да се разделят по хоби и интереси. В Слънчев бряг например нишата за допълнително предлаганите развлекателни услуги все още е относително свободна, което дава възможност да се експериментира в различни посоки. Специфичните познания и умения на хората в подобен бранш са от съществено значение, но те не могат да се ползват без добра организация и набор от различен тип развлечения. Защото една почивка е пълноценна, когато туристите трупат и странични впечатления, различни от атмосферата край хотелския басейн и обичайните увеселителни заведения, убеден е Караненов. Нужно е да се помисли за широк спектър от забавления, които ежегодно да се разнообразяват, за да може туриста, посещаващ сезонно един и същ курорт, да бъде провокиран и отново да се връща. Само така ще бъде отговорено качествено на очакванията на отпочиващите в България чуждестранни туристи, счита Димитър Караненов.
Радеещият за възвръщане позициите на семейния туризъм в българските курорти хотелиер изтъква, че основния плюс за пълноценно експлоатиране на легловата база е доброто партньорство с туроператорски фирми по формулата „фамилен туризъм“. Клубните туристи са наясно предварително какви екстри и услуги могат да очакват, като „рязка ножица“ между представите им и реалната ситуация в България не се получава, понеже пакетът услуги в клубен хотел в Слънчев бряг например, е абсолютно идентичен на услугите в подобни хотели навсякъде в света. В навечерието на Световния ден на туризма – 27 септември пред държавата и представителите на хотелиерския и туроператорски бизнес стои задълбочена и целенасочена работа и в рекламната дейност, убеден е Димитър Караненов. Партьорството между частния сектор и държавата не е нова концепция, а практика в развитите туристически държави, като полезен опит определено може да се черпи от преките ни конкуренти на туристическия пазар – Турция и Гърция. България трябва да набляга на отворената реклама, възможностите на Интернет и чуждестранните печатни издания, като по този начин изтъква предимствата на българския туризъм, обобщава Караненов.
