Живко Иванов с изложба в Галерия „Неси”. Бургаският художник казва, че не брои изложбите си, но със сигурност са над 40. Няма официално откриване и излишна суета! Почти през целия ден през галерията минават приятели и ценители на неговите картини. Живко ги посреща с чаша вино и с усмивка!
– Помниш ли първата си изложба?
-Да, в Стария Несебър през 1979г. Бях изключително притеснен и отговорен. Не мога да я забравя! Обаче най-ми е хубаво в Бургас. Тук с много приятели ще се видя, ще си начеша суетата, в красивия смисъл на думата, ще се похваля какво съм направил. Бургас много си го обичам ! Тук съм си у дома. Сега ме чака и изложба в София, обаче никакви трепети . Не се шегувам….Докато тук се притеснявам, дали няма нещо да се изложа, искам да са доволни аверите като дойдат. То май цял живот няма да ми мине, щом на тази възраст се притеснявам и има трепети…
-Вярно ли е, че си най-продаваният бургаски художник, все така те представят?
-Не, не! Това е приказка от данъчните…
-Как си се променил чисто творчески? От първата изложба до сега? Бил ли си някога по-различен от това, което си сега?
-Не! Виж колко меко го казах, точно като бургазлия…Много съм се променил, но не като начин на мислене и като начин на търсене. В процеса на работа се променям. Ето в предната изложба, пак съм си аз, но сега съм много по-цветен, с повече заряд…Това не е програмирано, променям се в процеса на работа. Няма случай да се събудя и да кажа, я да тръгна малко по-настрани или по друга пътека. Когато рисувам аз си играя, забавлявам се! Не е да пусна струга и да излезе стоката. Не ме е страх да разваля картина. Картина, която не ми хареса не я вадя от ателието , не я и пазя, върху нея почвам да рисувам. Техниката ми позволява. Аз работя с маслени бои от 45 години.
– Къде търсиш провокацията, вътре в теб или в околния свят?
-В околния свят. Аз може да стоя, да си пия кафе и тук да има някакво листенце. Тръгвам о него и става нещо съвсем друго в процеса на работа. Картината започва вече да ме води, не яз нея. Има някаква магия, има някакво тайнство наистина, което много ме кефи. Най-хубавото е, че като работя съм откъснат от този свят, който е доста мрачен! Вероятно рисуването ми помага. Това е друг мой свят, щом го правя значи има и такъв свят, който не може да се обясни. Много пъти са ме питали, тук на тази картина къщичка ли има ? Боже мой! Някой казва, аз не разбирам! Не е до разбирането… Слушаме класическа музика, слушаме джаз, много ни харесва, понякога не знаем какво пеят. Така трябва да се гледа и живописта, със сърцето!!! А не да се търси рисунъка, не че отричам рисунъка, защото и рисунъкът въздейства, но искам да се усещат моите картини, като свобода, като музика и да си излизат хората от тука, по-цветни и по-добрички.
– Последните ти изложби са озаглавени „Живкопис”. Не им даваш други имена?
– Това е каламбур. От Живко, от живопис…Да се знае, че е моя изложбата. Аз мисля, че досега съм устоявал на това, като видят една картина да кажат- това е на Живко!
– „Живкопис” обаче може да се тълкува и като „писмо от Живко”!? Картините са писма, послания!?
– Ето, подсказваш ми! Нищо чудно да направя изложба, озаглавена така. Това ми хареса!
–
