Поради множеството интерпретации и дори спекулации със задълженията на дружеството, бихме искали да ви представим детайлна схема на задълженията на Топлофикация Бургас.Към 1.09.2008 година просрочените задължения на дружеството към Булгаргаз са 4 245 хил. лева. От началото на септември до /19.09.08 година/ са изплатени на Булгаргаз 1 225 хил. лева. В момента недостигът към Булгаргаз, заедно с новите плащания е около 3 739 хил. лв. заедно с лихвите. В случай, че дружеството има суровина и продължи да работи до края на септември ще бъде възможно да се погасят още около 1 100 хиляди лева. Така задължението заедно със стойността на изразходения природен газ за м. септември ще намалее до 3 400 хил лева. Изводът е, че „Топлофикация“ Бургас плаща коректно и само за месец просрочените задължения за намалели близо с милион лева. 
По тази схема, след месец, те ще бъдат с още един милион по-малко. „Топлофикация“ Бургас предложи погасителен план на всички просрочени задължения до края на октомври, но неясно защо той бе подминат с пренебрежение от „Булгаргаз“. Вместо реалните плащания обаче газовият монополист предпочита да наложи нереалните условия на ултимативната дата – 19.09.2008 г., след което да спре газоподаването и ще предизвика необратими социални и икономически щети. КОЙ ПЕЧЕЛИ ОТ ТОВА???? Налага се абсурдният извод, че „Булгаргаз“, респективно правителството, нямат за цел да си получат реално парите, а да фалират силово и нарочно точно Топлофикациите, които дори нямат голям размер на дълга, в сравнение с други наистина крупни длъжници. На 24.09.2008 г. Комисията по енергетика към Народното събрание обяви, че ще проведе заседание относно: „Готовността на топлофикационните дружества и „Булгаргаз-холдинг“ за работа в есенно-зимния сезон 2008-2009 г. и оценка на финансово-икономическото състояние.“ Подобна инициатива на Комисията би била изключително адекватна, ако беше инициирана преди месец поне. При положение, че „Булгаргаз“ еднолично и незаконносъобразно пристъпи към спиране на газоподаването и мощностите на топлофикациите са спрени, за каква „готовност“ може да се говори въобще. Подобен парадокс в работата на отговорните институции в страната изглежда смешно пред огромните проблеми, които наистина от много години съществуват в отрасъла.
