Той е решителен и дързък. Неустоим чаровник, талантлив сватовник с влюбено сърце. Еднакво добър в държавническите ходове и в сърдечните дела. Без празен ход в сложните маневри на бойното поле на Любовта. Запознайте се с Кавалера Белфиоре в един негов забавен и шеметен ден като Крал на Полша!
Държавна опера-Стара Загора представя комичната опера на Джузепе Верди „Крал за един ден”, либрето – Феличе Романи, по пиесата Le faux Stanislas от Alexandre-Vincent Pineux-Duval. Постановката гостува на сцената на Летен театър-Бургас на 8 юли от 21 часа
Режисьор на „Крал за един ден” е Петко Бонев, директор на Държавна опера-Стара Загора, диригент Стефан Линев, хореография – Алида Бонева. Оригиналната сценография е на Борис Стойнов, а атрактивните костюми са проект на Цветанка Петкова-Стойнова, хормайстор-Младен Станев, концертмайстор-Паулина Колева.
В ролите ще видите известни имена на нашата и международна сцена – Иван Кабамитов /Кавалер Белфиоре/, Елена Баръмова /Маркизата на Поджо/, Десислава Стефанова, Анна Дитри /Жулиета от Келбар/. С ярко присъствие са и солистите Ивайло Йовчев /Едоардо/, Димитър Райков-гост /Барон на Келбар/, Костадин Мечков-гост /Ковчежник/, Марк Фаулър, Борис Тасков /Граф на Ивреа/, Теодор Петков /Делмонте/.
…Годината е 1733-та, а мястото – двореца на барон Келбар близо до Брест, Франция. Полският монарх Крал Станислав Лешчински, историческа фигура по време на Войната за престол, загубва трона си след саксонското нашествие в битката при Полтава през 1709 г. През 1733 г. той се връща на власт, но през 1736 г. отново е детрониран и изпратен на заточение във Франция. Действието в операта се развива през 1733 г., когато Станислав се връща в Полша, а оставя френския офицер, кавалера Белфиоре да го представя във Франция . Белфиоре се озовава почетен гост на двойна сватба в дома на Барон Келбар. Мнимият Крал се възползва всячески от новопридобитата си власт, включително приема и ролята на сватовник, обърквайки плановете за уредените бракове. Но пък накрая триумфира истинската любов – между Кавалер Белфиоре и Маркизата на Поджо и между Жулиета от Келбар /дъщеря на Барона/ и Едоардо /племенник на Ковчежника/.
Операта е поставена за първи път на 5 септември 1840 г. в Миланската Ла Скала със заглавие „Мнимият Станислав”. В началото на юни същата година младата съпруга на Верди заболява от остър енцефалит и умира на 26 години . Две години по-рано, през 1838 година смъртта е отнела малката му дъщеричка Вирджиния, а малко след нея /точно преди премиерата на първата му опера„Оберто”/– и синът Инджинио. Верди, сломен от своята голяма лична трагедия, прекъсва договор с импресариото си Франческо Мерели и се заклева да не напише повече нито една нота повече… Пет години по-късно /1845 г./, играна във Венеция, операта „Мнимият Станислав“ има чудесен прием. Поставя се през 1846 г. в Рим и в Неапол.
С изключително красива музика, интересни ходове на Любовта, чудесни ансамбли и възможно най-щастливият край – втората опера на младия Верди е един приказен калейдоскоп, в който всички „цветни стъкълца“ /героите/ намират своето точно и хармонично място.
