Химнът „Ясен месец веч изгрява“ възпява местните революционери Пано и Равашола
Бръшлян е унищожавано и възкръсвало от пепелищата няколко пъти. Подобно на растението, на което е кръстено, странджанското село избуява упорито през вековете, колкото и пъти историческата му съдба да го е прекършвала.
Днес наброява петдесетина жители, но няколко дами на почетна възраст са запретнали ръкави да пазят и възраждат старата му слава. Бабите грабват бастуните и хукват да развеждат любопитни пътешественици от близо и далеч из тривековните къщи, църкви, килийни училища, параклиси, светилища и долмени. Готвят манджи, разказват страховити истории и пеят песни на заслужилите. Благодарение на техните усилия, разположеният на 14 км от Малко Търново архитектурен резерват бързо се превръща в туристически шлагер.
„Килийното училище беше разсипано, събрахме се и го оправихме. Изградихме канализация в Бръшлян с европейски пари. Отворихме етнографски музей, възстановихме параклисите около селото“, казва Жечка Калоянова, бивш кмет и дългогодишен учител в Малко Търново.
Бръшлян е бунтовен като целия край. Именно тук е написана Странджанската Марсилеза – „Ясен месец веч изгрява над зелената гора“.
Я навечерието на Преображенското въстание през 1903 г. в този край е действала четата на Пано Ангелов – набирала съзаклятници и пари за освобождението от Османската империя. Четата била предадена и на 2 април 1903 г. Бръшлян осъмнал, ограден от аскер, всички пътища били заградени
Завързала се престрелка
при която паднали убити воеводата Пано и четника Никола Равашола. Няколко месеца по-късно на Петрова нива се взело решение за вдигане на въстанието и четата на Михаил Маджаров пренощувала край параклиса на Свети Пантелеймон. На утрото един от воеводите – Яни Попов, написал стихотворението „Ясен месец вече изгрява“ на лист от ученическа тетрадка. Песента е изпълнена за пръв по националното радио през 1952 г. от народния певец Сава Попсавов, който е също от Бръшлян.
Бръшлянчани са се изселвали след всяка по-голяма буна или война – при Старозагорското въстание и Гръцкото въстание в началото на 19 век. По време на Руско-турската война през 1828-1829 г. стотици странджани заминават заедно с напускащите руски войски под командването на ген. Дибич Забалански. По-късно повечето се връщат, но мнозина остават в Русия.
В Бръшлян е нощувал и Васил Левски. Това се случило по времето на обиколката на Апостола през 1871 г. Заедно с местния учител, свещеник и революционер Петър Киприлов те обикаляли една седмица странджанските села и изграждали мрежа от революционни комитети, започвайки от Звездец и Голямо Буково. Лютите бръшлянчани, освен в националноосвободителната война се включват сърцато и в Септемврийското въстание през 1923 г. Селото се прославило и в борбата за църковна независимост в средата на ХIХ век. Още през 1867 г. селяните
отказали да плащат данъци на гръцкия епископ
в Созопол и започнали да служат на български език. В Бръшлян имало и килийно училище /запазено в автентичния си вид и днес/, което обучавало момчета за църковни псалти. По-амбициозните юноши продължавали образованието си в духовното училище в Одрин, или в класното школо, което по-късно се превърнало в българската гимназия „Д-р Петър Берон“.
След Берлинския договор от 1879 г. селото остава на турска територия и към България поема поредният бежански керван. Бръшлянчани се заселват в близките освободени села Ясна поляна, Извор, Габър и Писменово. През 1913 г. селото става част от България и мнозина се връщат. В този период изселническите кервани вървят в двете посоки. От Тракия прииждат български бежанци, а пък жителите на юрушките села заминават за Турция.
Традиционно в този край са отглеждали жито, ръж, ечемик, овес, просо и фий. Основен поминък обаче бил овчарлъкът, като зимното пасище на стадата било на крайбрежието на Бяло море. Напролет чобаните се връщали със стадата си и
дарявали местната църква със зехтин, мед и икона
По тази причина храмът притежава и богата колекция от различни гръцки иконописни школи. След 1913 г. селяните започнали да отглеждат лозя – първо сортовете алжирка и унгарка, а по-късно – памид, димят и болгар. За кратко странджанското вино успява да спечели почитатели.
Най-таченият светец на селото е свети Пантелеймон. От столетия на патронния празник – 9 август, се провежда панагирът на селото при параклиса. Давал се курбан за здраве, младите се надпявали и надигравали. Мъжете се надбягвали с коне, а за борбите пристигали пехливани и от близките турски села.
При комунизма Бръшлян попаднал в гранична и тежко охранявана зона. Панаирът е забранен, а храмът на светеца – разрушен. През 1996 г. местните го възстановяват, а с него и традицията на празника.В периода от 50-те години на миналия век, попаднало в изолация, селото бързо опустява.
От 500 души намалява на петдесетина
Романтичният дух и приказната природа обаче привличат хора от цялата страна, които купуват старинните къщи и ги стягат, или строят нови във възрожденски стил. Глъчката на множеството чужди туристи днес се раздава на мегдана, където някога момите и момците са тропали хоро.
Църквата крие жертвеник на Дионис
Най-очарователната загадка на Бръшлян е църквата „Св. Димитър“. В олтарната маса е вграден античен мраморен жертвеник от II век след Христа с надпис на гръцки език: „Аз, Ликомед, син на Христа, жрец на великия Бакхион, издигнах в чест на бога Зевс-Дионис този жертвеник заради своите деца, заради честта, която получих по жребий, и заради собствените си мисти (посветени в мистериите – б.р.). Тях спаси, блажений Дионис!“. Историците допускат, че вкопаната в земята църква е вдигната в края на XV век на мястото на езическо светилище. Тя разполага и с рядко срещаната „женска църква“ – отделно помещение, където да се молят жени и деца. Храмът няма стенописи, но затова пък е пълен с икони. Застъпена е и странджанската иконопис с типичния синьо-зелен фон.
Старата камбана лежи достолепно между свещниците – тя е купена от Цариград през 1832 г. за 88 златни турски лири и тежи 58,5 кг. Отлята е в руска леярна в Ярослав, където е направена и огромната Цар-Камбана на Кремъл. Напукала се преди няколко години след век и половина вярна служба, и днес от камбанарията в двора пее нейна млада наследница. През 1952 г. комунистическата власт затваря „Св. Димитър“ и по-късно я превръщат в обор. 20 г. по-късно църквата е обявена за паметник на културата с национално значение. Реставриран е таванът, но от безстопанствения храм изчезват десетки икони, някои от които днес са част от колекции на американски богаташи, изтъква Калоянова. Част от ликовете на светците без ничия санкция са изнесени в криптата на „Ал. Невски“ в София и в Художествената галерия в Бургас.
Църквата е поругана и необитаема до 1990 г. , когато група баби и дядовци изриват кравешката тор и постепенно започват да възстановяват храма. В Бръшлян не са останали жители за кръщавки и венчавки, но пък идват да се женят хора от цялата страна, а семейство от Франция планира да кръсти детето си там през юли.
standartnews.bg
