Филмът „Сърдити ледове” ще бъде показан в зала „Петя Дубарова“ на КЦ „Морско казино“ на 8 юли от 18:00 часа. Журналистката от БНТ Цветелина Атанасова е автор и оператор на документалната лента, която разказва за последния сезон на българската полярна експедиция на остров Ливингстън.
Въздействащите кадри показват как нашата антарктическа база е застрашена да остане под снега – като следствие от негативното влияние на глобалните климатични промени. Всяка година българските учени разчитат на 4-те месеца работа на ледения континент, но метеорологичните условия ги изправят пред сериозни изпитания. Цветелина Атанасова документира в своите „Сърдити ледове“ все по-осезаемите изменения, докато наблюдава и запечатва отблизо работата на българските полярници: „За мен това е второ пътуване до базата ни на остров Ливингстън.
Първия път ме посрещна група пингвини. Но тази година видях само стена от сняг и лед“, споделя журналистката-полярничка: „През целия ми престой, който продължи малко повече от месец, слънцето успя да пробие през сивите облаци само един-единствен ден.” Тя се надява нейният филм „да помогне на повече хора да научат, какво се е случвало, какво се случва и какво ще се случва на планетата Земя“. Режисьор на филма е Милан Кузов, а продуцент – Петя Тетевенска. Родената и израснала в Бургас топжурналистка на националната телевизия, възпитаничка на НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ ще покаже също и кадри, свързани с построяването на параклиса на българската база на Антарктида.
Предизвикателствата са в кръвта на Цветелина Атанасова от няколко поколения, страстта й към писането и разказването на истории – също. Не само по отношение на себе си опитва да разказва „кратко, ясно и … на ум”. Вероятно затова е силна именно във филмовия разказ – там многоточията са във вид на картини.
„Истински се гордея, че в жилите ми тече бургаска кръв. Родът на майка ми Катя Янколова е част от историята на Бургас. Прадядо ми, е войводата водач на Илиндинско- Преображенското възстание Стоян Петров.Фамилията ми е една от четирите, които оформят бита и визията на Бургас. А самата аз съм потомък и носител на тази странна субстанция на морска вода (или сол) и желание за свободен полет.”
Развитието на субстанцията продължава в немислимата на пръв поглед комбинация от музика и спорт. Музикантите обикновено си пазят ръцете и гласа, а спортистите няма как да минат без травми по време на ежедневните тренировки… Но това „немислимо” явно не важи за потомката на бунтовници, проходила на ръба на водата и земята, докато се опитва да стигне вълна на родния плаж!
„Родена съм в Бургас, проходила съм на централния плаж, гонейки една вълна… Учих в Бургас – в училище „Св.св.Кирил и Методий“, след това в Средно музикално училище (днес – НУМСИ) „Проф. Панчо Владигеров” със специалности пиано и солово пеене. Но, явно гените на прабабата Параскева са силни – тя е писала поезия, аз исках да разказвам – за всичко което виждат очите ми и за всичко, което хората около мен не знаят. Най-вече – за морето – на 14 година вече бях от националния отбор по подводен спорт и … от музиката полетях към киното … започнах да правя филми за живота под водата. Оттам пътят ми ме заведе в Студията за Научно популярни филми „ВРЕМЕ“ и БНТ. И до днес съм в БНТ – в новините на Националната медия, но продължавам да търся интересното и да разказвам с картина и думи за нещата, които другите хора не могат да видят. Щастлива съм, че през годините получих не малко признание у нас и на международния подиум за това, което съм направила.”
Сред наградите й са: Големият приз на Програмата на ООН за Опазване на околната среда – присъдена за цялостна дейност за опазване на околната среда на Черно море, Наградите от филмовите фестивали в Братислава 1988, Сардиния – Италия – 2004, Награда на Европейската комисия за опазване на културното и историческо наследство с филма “ Несебър – непотъналия град“ – 1994 – от Банско филм фест – 2004, Приз на Швейцарското правителство за журналистическа активност за случая „Златна перла“, Медия гранд при за 2014 година за филма „Пришълците“ и още много други.
„Адреналин и откривателство са двете неща , които ме интересуват, и разбира се възможността да дам чрез моите очи всичко преживяно на хората около мен.” – така Цветелина Атанасова обобщава стремежа си към екстремните пътешествия с камера в ръце. Вероятно едни от най- екстремните са кадрите, които ще видим в сряда, на метри от мястото, където авторката им е направила своя прощъпулник, белязан от субстанцията на свободния полет.
