Елка Стоянова е представител на новата вълна бургаски поети и писатели /тя пише поезия и проза и подписва планини от документация/, която нахлу неудържимо в регионалната и националната култура. До момента първата и стихосбирка „И крещя“ и сборникът и с разкази и фейсбук статуси „Петъчни истории“ се превърнаха в мултиплатинени, т.е появиха се хора, които бяха готови да заменят личното си кюлче платина за една от двете книги. Потърсихме вечно усмихнатата амазонка за кратък коментар относно литературния феномен „50 нюанса сиво“.
Направихме плах опит да поговорим и за света на дамското бельо, галантерия, кинкалерия и пасмантерия, но бяхме отрязани презрително и от раз. Предлагаме ви това кратко интервю с авторката Елка Стоянова, на която мъжете отправят неприлични предложения с тайната надежда да бъдат увековечени в някои от следващите и романи, а жените и отправят молби да ги научи как да привличат мъжете и как да избягат от тягостното задължения да гладят панталоните на своите любими.
Останахте ли встрани от всенародните вълнения по романа „50 нюанса сиво” или скочихте в дълбините на този пътеводител в света на стилиризираната садо-мазо еротика…демек четохте ли книгата?
Четох. Харесах заглавието, гениално е – в многопластовата му монохромност има толкова философия, че мога да се хвана на бас, че не го е изсмислила Е.Л. Джеймс. Що ми трябваше да продължавам и под корицата, не знам…А Вие, репортере, явно не сте я чели, след като наричате хартиените полюции на тази жена с бедна фантазия и още по-беден речник „стилизирана”, че и „еротика”.
Вие самата сте автор на проза, като такава как приемате всички тези читателски възторзи по този манускрипт на „ърбън секса”, т.е на тези скрижали на модерните легенди за секса в градски условия? Не е ли това признание, че е толкова добре е написан? / един вид бих искал да чу оценката ви за стила на автора на романа…допада ли ви?/
По отношение на суматохата, която се завихри около този продукт – чувствам се малко като лемур, попаднал сред стадо превъзбудени мармозетки, които възторжено подскачат, пищят, църкат и правят кълбета пред увит в станиол банан.
Нямам никакво обяснение как точно тази безумна книга предизвика такава истерия. Популярността на продукта е вирусна – бас ловя, че не са толкова много тези, които са чели книгата, но даже и децата вече знаят за нея. Затова и филмът е толкова гледан. По лични наблюдения, книгата е популярна сред жените над 50, защото е толкова старомодна и смотана, че няма накъде. Старомоден сюжет, старомодни идеи, лъскав декор, няколко мръсни думички за раздразване на сетивата и хоп, повишеното кръвно и пулсирането в бикините се бърка с интелектуален трепет. И ми става смешно, но и малко тъжно – като отчетем факта, че от премиерата му в България до сега, филмът е гледан от близо сто хиляди души за има-няма седмица, а таргетът на продукта са процент и половина превъзбудени девойки, седемдесет и пет процента недоволни от живота си домакини, десетина процента полуграмотни и с претенция за ерудиция хипстъри и колкото там остават процента – обикновени онанисти, май повече ми е тъжно. Защото тази разнолика тълпа като цяло, е обединена по един-единствен признак – глад. Аудиторията на тази книга, ерго филм, са хора, които страдат от системно интелектуално недохранване. Хора, които никога няма да разберат каква е разликата между хартиените еротоневоли на една домакиня и неволите на добродетелността* и цял живот ще смятат, че леля Е.Л. е открила топлата вода. Имам лоша новина – „50 нюанса сиво“ е обикновена булевардна история, овързана в каиши и полята с лигав сироп и нищо садо-мазо (освен това, че сте се захванали да я четете) в нея няма, въпреки щедрите обещания на маркетинга и разточителните описания на такива сцени в книгата. Към садо-мазото тая книга има точно толкова отношение, колкото филмът „Троя“ към историческата действителност. Но това не е толкова лошо, защото когато осъзнаете това, ще осъзнаете, че всъщност и книгата, и филмът, освен че са абсолютно безвкусни, са и абсолютно безвредни. Вярно е, че гореописаният таргет е достатъчно лишен от житейски, емоционален и сексуален опит, за да обърка книгата/филма с наръчник за начинаещи, но пък и не всички ще се втурнат да се упражняват – освен ако не им е вродена склонността към БДСМ. Ако искате качествено порно, идете в най-близкият сексшоп или си изтеглете нещо от нета, а ако търсите и нещо за душата, освен за тлента, изтупайте праха от старите ленти: „Последно танго в Париж“, „Дива орхидея“, „Първичен инстинкт“, „Нимфоманка“ – мога да изброя поне още дузина заглавия, в които има сцени с такъв емоционален и сексуален заряд, при това блъскащ право в мозъка, не в скута ви, че моментално ще ви се прииска да хванете режисьорката на тая високобюджетна, с претенции за софт-порн мелодрама, па да я напляскате на голо, ако може с пръчка. И то не от страст.
Добре де, защото книгата „50 нюанса сиво” вече е и филм, а към „Дневникът на една курва” или както там се казваше книгата на българската авторка, отношението на критиката е като към…курва?
Не знам, не съм чела книгата на българската авторка. Автобиографична ли е? Ако да, може би затова – все пак лелята, написала „50 нюанса сиво”, не е правила ни секс, ни любов от падането на Берлинската стена, самата тя заявява в интервютата си, че книгата е сбор от сексуалните и фантазии. Ще взема да прочета тоя дневник, май последните неприлични мемоари, които съм чела, бяха на Фани Хил от Клилънд.
Всъщност по този безумно заобиколен начин бих искал да ви питам може ли български автор да създаде такъв феномен в сферата на сексусалните фантазии под формата на текст или филм?
Честно ли? ВСЕКИ, който може да държи химикалка, може. Теоретично всеки представител на разред Примати може, ако успее да задържи химикалката, тъй като имат палец, който се противопоставя на останалите пръсти.
Бихте ли препоръчала романа „50 нюанса сиво” на българските читатели?
Настоятелно препоръчвам филма „Секретарката” (2002 г) Отличен филм за хармоничните отношения в БДСМ руслото, създаден с тънък баланс между драмата и комедията.
Освен това, бих препоръчала „11 000 камшика” на Аполинер, „Жюстин, или неволите на добродетелността” на Маркиз дьо Сад, „История на Окото” на Батай, както и още тридесетина книги, които всеки е трябвало да прочете във възрастта между 20 и 40 си година, за да не изпада в излишен възторг от домакинското псевдопорно на една самотна домакиня.
Между другото да ви питам…може ли мъж със сиви слипове да намери място в женски мокър сън?
Може, нощем всички слипове са сиви.
А мъж със сиви чорапи?
Не се фиксирайте, Репортере. Think Pink. И започнете да си купувате цветно бельо.
Пишете ли нещо ново?
Да.
В него ще има ли еротика?
Да, но без камшици.
В колко нюанса е цветът на бельото ви в момента?
Много искам да кажа „без бельо съм”, но през февруари, при минус три градуса навън, никой няма да повярва. Нека да позная – Вие сте със сиви слипове!
Не, не съм. Само косите ми са сиви. Много ви благодаря за отделеното време
И аз
автор: Красимир Калудов/ burgas-reporter.com
