Има ли какво да научим от страна, която е с толкова висок стандарт на живот и да го приложим на практика в нашата красива, но малко разбъркана държава? Този въпрос най-често си задаваха участниците в двете едноседмични учебни пътувания до скандинавската страна, организирани от Българска Фондация Биоразнообразие. Оказа се, че има, защото любовта към природата не е свързана със стандарта на живот и не зависи от това колко пари получаваш. Зависи обаче от това какво отношение възпитаваш в хората на различна възраст и как ги стимулираш да водят активен, а оттам и по-здравословен живот.
Норвегия се оказа чиста и красива приказка, в която опазването на природата е национален приоритет. Страна, чийто граждани сами са избрали своите национални символи – национална планина – Stetind, национално животно – лоса, растение – калуната, а птица – водният кос. Краткото, но за сметка на това много светло лято (в отделни части на Норвегия слънцето дори не се скрива нощем зад хоризонта) се използва максимално за близък контакт с природата – пътувания, катерене, лов, риболов, разходки и др. Всички възрасти са активни и са навън, за да поемат повече от слънчевата светлина (дори работният ден е намален през лятото и свършва в 15:30 часа). В Норвегия има 40 национални парка, но и при тях, както и в България на дневен ред е поставено подобряване на управлението им. До този момент те се управляват от Областните управи и нямат специализирани Дирекции за управлението им, но за щастие нямат и нашите проблеми. На никого не му хрумва да изключва територии от тях, нито да бракониерства, всеки има права на достъп, но и задължения. И макар да звучи невероятно – всеки ги спазва. Има и контрол, разбира се, но 90 рейнджъри за територията на цялата страна едва ли са някаква внушителна сила (7 от тях са интерпретатори на природата). При нас е обратно – няколко институции си поделят задължения и в разпиляната отговорност най-често точно тези, които отговарят за охраната и контрола на дадена територия, се съюзяват с бракониерите и нарушителите.Благодарение на своя норвежки партньор – Директората за управление на природата, БФБ даде възможност на 20 човека от Странджа (в първото пътуване) да посетят различни места и не толкова да се поучат, колкото да се вдъхновят и да използват видяното, за да развият започнатия природосъобразен бизнес – малко производство, къща за гости, природен продукт и др. Може би най-впечатляващо за всички остана посещението в Брандхея, където двама фермери със собствени средства и с двете си ръце са развили нестандартна туристическа база („мечешка бърлога“) и предлагат разнообразни дейности на открито – гребане с лодка или кану, риболов, хвърляне на брадва, бягане по трупи в езерото и т.н. А били ли сте на поход от 24:00 до 02:00 ч през нощта на дневна светлина? Ние го направихме. Пътуването с втората група бе насочено към представители на институциите, имащи отношение към Природен парк „Странджа“, и включваше различни презентации за системата на управление на защитените територии, мониторинга, събирането на бази данни и др. Видяхме как един бивш миньорски град от 18 век може да се превърне в туристическа атракция, включена в списъка на Юнеско и да привлича 1 милион посетители годишно. Как едно миньорско влакче може да се превърне в туристическа атракция и да те отведе под земята да слушаш концерт или даже да сключиш брак. Незабравими ще останат срещите със северните елени, овцебиците, а за някои и с китовете в Северно море.В учебните пътувания взеха участие местни хора и предприемачи от Природен парк „Странджа“, които развиват малки семейни природосъобразни бизнеси – стопани на къщи за гости, туристически водачи, производители на манов мед, сирена, рибни продукти и др., както и представители на институции, отговорни за стопанисването и устойчивото развитие на ПП „Странджа“ – МОСВ, Областна администрация Бургас, Регионалната дирекция по горите, Дирекцията на ПП „Странджа“, Общините Царево и Малко Търново и др. Пътуванията бяха организирани от БФБ в рамките на проект „Сътрудничество за опазване на биоразнообразието и устойчиво местно развитие в Странджа планина“, осъществяван с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
