– Г-н Иванов, като член на УС на НАФТСО и управител на „3С СОТ Бургас“ ООД, какви са според вас проблемите, които се очертават свързани с качеството на частните охранителни услуги и професионализма в дейността?
– От 6-7 години говорим за едни и същи проблеми, които не се решават. Говорим за Европейски модел и за публично-частно партньорство, но много малко са положителните промени. Това, което посатвихме още на Първата национална среща през 2005 г., за съжаление, остава актуално.
Състоянието на пазара на частните охранителни услуги е не само тревожно, но и пагубно за бизнеса.В условия на криза и при увеличаваща се престъпност масово се спестява от сигурност.Междуфирмената задлъжнялост нараства, а държавата и общините не плащат за реализирани услуги по 7-8 месеца.
Качеството и професионализмът се подценяват за сметка на ниските цени. А тези цени, особено при обществени поръчки, станаха смешни – не само за себестойността на услугата, но и под равнището на фонд „Работна заплата“.
В много случаи не се прави бизнес, а имитация на охрана. Печелят тези, които не спазват правилата и увеличават „сивата“ икономика.
– Как ще коментирате законопроекта за изменение и допълнение в Закона за частната охранителна дейност, приет от Народното събрание на първо четене?
– Законопроектът е подготвен от работна група на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на вътрешните работи, но без участието на експерти от частния охранителен сектор.
Предложените промени в закона са свързани преди всичко с писмо от Европейската комисия (2009 г.) по повод жалба от чуждестранен инвеститор, че ЗЧОД не е в съответствие с европейското законодателство.
Законопроектът беше представен на първо четене в пленарна зала без да бъдат отчетени становищата и предложенията от страна на частния сектор, на КРИБ и други организации.
Отварянето на пазара за фирми, регистрирани в други държави-членки на ЕС, е обичайната българска реакция при критика от страна на Европейската комисия. Ние ще сме първите. Само Германия е обявила, че ще стори това от 1.07.2011 г. Конкуренцията от страна на чужди компании не е проблем. Но чуждестранните инвеститори получават нова възможност да източват средства от България чрез аутсорсване на охранителната дейност към свързани с тях фирми в съответните държави.
Не е ясно какво ще се случи със звената за самоохрана. На общественото обсъждане в МВР през юни м.г. проектът правилно изключваше тази форма като вид охранителна дейност. В проекта, внесен от МС, те изненадващо и незнайно защо отново се появиха. Това означава, че публичните институции (министерства, агенции, общини, лечебни заведения и други) също ще имат възможност да осъществяват самоохрана и така ще избягнат обществени поръчки.
Увеличаването на изискваните документи при сключване на трудов договор не само не кореспондира с националната цел за намаляване на административната тежест с 20% до края на 2012 г. и политиката на Европейската комисия, но и създава допълнителни затруднения.
Нашето предложение е да отпаднат формулираните в законопроекта т. 4 и т. 5 от чл. 27, ал. 2 със следните мотиви: За обстоятелства, за които законът изисква да бъдат декларирани и могат да бъдат проверявани служебно, не би следвало да се изискват документи, които затрудняват бизнеса и демотивират кандидатите за работа с необходимостта от допълнителни разходи. Нито бизнесът, нито кандидатите за работа като охранители са виновни, че някоя отдавна обещавана информационна система в държавата все още не действа.
– В становището на НАФТСО до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред аргументирано предложихте няколко належащи промени в ЗЧОД, сред които и централизираната охрана на обекти да се включи като вид охранителна дейност. Как ще коментирате предложенията?
– Централизираната охрана на обекти трябва да се включи като вид охранителна дейност. Мотивите са нейната мащабност, осъществяването й с лиценз за друг вид охранителна дейност. Лизенц за охранителна дейност се дава за осъществяване на нейни отделни видове, посочени в 4-те точки на чл. 5, ал. 1, което автоматично включва и правото да се извършва наблюдение и контрол с технически средства на охраняваните обекти и проверки на получените сигнали. С други думи, ако е получен лиценз за лична охрана, може да се осъществява (и тя се осъществява) почти безконтролно и центразирана охрана на обекти. Ако централизираната охрана на обекти се включи като отделен вид охранителна дейност, ще се пречесе възможността за нелоялна конкуренция т.нар. охрана със СОТ ще се легитимира и по-ефективно ще бъде контролирана (сега, когато централизираната охрана не е вид дейност, логично е МВР да не може да я контролира). Освен това охраната с технически системи в почти всички европейски държави е отделен вид дейност. Също така в САЩ и Русия.
Инсталирането на технически системи за охрана е важен елемент и предпоставка за качеството на наблюдението и контрола с технически средства. Инсталаторите имат възможност да получат подробна информация за клиентите, съответната територия, сгради и помещения. Сега тази дейност в България се извършва и от субекти, които са извън обсега на закона и на контролните органи.
– Вие искате огнестрелното оръжие, предоставено за самоотбрана, да може да се използва при осъществяване на охранителна дейност.
– В приетия миналата година нов Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия има отделни разпоредби, които правоприлагащите органи тълкуват като забрана за използването в охранителната дейност на огнестрелно оръжие, предоставено за самоотбрана. Въвеждането на забрана за използване на лично оръжие в охранителната дейност е единствено в ползва на търговците на оръжие и събирането на допълнителни такси. Несъстоятелно е твърдението, че по този начин ще се ограничи количеството на огнестрелните оръжия и тяхното нерегламентирано носене и употреба. Става дума за използване на вече предоставено от МВР оръжие за самоотбрана, а не допълнително да се предоставя оръжие на физически лица за осъществяване на охранителна дейност. МВР, предоставяйки оръжие за самоотбрана, е преценило, че лицето, на което то е предоставено, може да го съхранява, носи и употребява (което означава и право да се движи непрекъснато с него), защо това лице да не може да се защити със собственото си оръжие (при условията на неизбежна отбрана и/или крайна необходимост) по време на работа на охраняван от него регистриран обект от лицензирана фирма?
– От НАФТСО предлагате още да бъде допълнена регламентацията за използване от охранителите на огнестрелно оръжие като това да бъде крайна мярка при условията на неизбежна отбрана или крайна необходимост, без да се застрашава живота и здравето на трети лица.
– В законо липсва текст, който да регламентира правото на охранителите да използват огнестрелно оръжие. Законът само посочва, че охранителната дейност се осъществява с невъоръжена или с въоръжена охрана. По отношение на използване само в чл. 35 е записано, че охранителите изготвят писмен доклад за всеки случай на „използване на … и огнестрелно оръжие“. Понятията „неизбежна охрана“ и „крайна необходимост“ са утвърдени в наказателното право и е нормално да намерят място в ЗЧОД.
– Според вас в ЗЧОД не трябва да се изброяват помощните средства, които охранителите имат право да използват, за да може да се използват всички разрешени средства. Сега, съгласно ЗЧОД, могат да се използват само белезници, каучукови и пластмасови палки.
– Изброяването не е целесъобразно, защото не обхваща всички съществуващи законни технически и други помощни средства и не позволява използването на нови такива, които биха възникнали в бъдеще. Регламентирането на възможността охранителите да използват всички разрешени технически и помощни средства се обуславя и от необходимостта за по-ефективно осъществяване на охранителните услуги и гарантиране собствената сигурност на охранителите. Електрошокова палка не може да се използва, въпреки че в определени ситуации тя е по-ефекасна от бойното оръжие и с нея не се застрашава живота и здравето на трети лица.
В заключение искам да кажа, че с приемането на промените в Закона за частната охранителна дейност няма да се решат проблемите по организацията, качеството и контрола на частните охранителни услуги. Предложените промени обслужват нечии корпоративни интереси и изтласкват частния охранителен бизнес в сивия сектор на българската икономика. Що се отнадя до отварянето на охранителния пазар за чужди фирми, това в много голяма степен ще доведе до неплащане на данъци в държавната хазна и износ на капитал извън република България.
