Преподобни Иларион Нови Изповедник живял по времето на византийските императори-иконоборци Лъв Исаврянин (717 – 741 г.) и сина му Константин Копроним (743 – 775 г.). Свети Иларион приел монашеството още в ранна възраст и достигнал до изключителни духовни висоти.
Тъй като бил иконозащитник и изнасял проповеди за иконопочитанието, манастирът му Пеликита (в Мала Азия, до Хелеспонт) бил изгорен, а монасите – измъчвани до смърт и разгонени. Преподобен Иларион Нови бил изпратен на заточение, където умрял като изповедник на православната вяра.
Имен ден празнуват Боян, Бояна, Бойко, Бойка, Боко, Албена.
Днес църквата почита и Св. Боян – Енравота, който е син на хан Омуртаг, по-голям брат на хан Маламир и първият мъченик на българската Църква от български произход. Той е първият канонизиран български светец, живял преди официалното приемане на християнството в България и изграждането на Църквата като институция.
Св. Енравота бил под влиянието на пленения византийски епископ Кинам и приел християнското кръщение от него под името Боян. Прабългарската династия не могла да допусне потъпкването на родовата вяра в Тангра и Боян – Енравота бил лишен от престола. Наследникът на Омуртаг – Маламир се опитал да застави брат си да се откаже от „чуждия Бог“. Боян отхвърлил предложението и Маламир го наказал със смърт.
Преди да бъде посечен, мъченикът изрекъл слова, които само 3 десетилетия по-късно се оказали пророчески: „Тази вяра, заради която сега аз умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде побит навсякъде, ще се въздигнат храмове на истинския Бог и чистите свещеници, чисто ще служат на чистия Бог!“ – така Боян предрича покръстването на българския народ.
Пречупена през християнската символика кръвта на Св. мъченик Боян е като кръвта на жертвения агнец, който пречиства старото, за да се роди новото – тя е пролята в основите, върху които след това ще бъде изградена българската Църква.
