Музеят в Несебър показа съкровище, укривано месеци

Безценно златно съкровище, без аналог в национален мащаб, е вече част от експозицията на Музей „Старинен Несебър“, съобщи днес директорът на музея Петя Кияшкина. Заслуга за предаването на  златните накити, датирани от средата на ІІІ век пр. Хр., имат служителите от сектор „Борба с организираната престъпност“ към Областна дирекция на МВР – Бургас, работили със съдействието на граждани от Несебър и Районната прокуратура в града. Уникалното златно съкровище е предоставено на Археологическия музей в края на месец март, като експонатите му вече са реставрирани и ще станат достояние за посетителите от 15 май, съобщи още  Кияшкина.Златните накити са открити в цистов гроб при строеж на къща в Новата част на Несебър, заяви на пресконференцията Директорът на Областна дирекция на МВР – Бургас – комисар Васил Едрев. Той отказа да уточни подробности по намирането на находката, но наблегна на значителността по съхраняването й за науката. Комисар Едрев подчерта, че мястото на богатото златно съкровище е в Несебърския Археологически музей, където в обкръжението на многобройните и впечатляващи по същината си експонати, уникалността и изключителната стойност на намерените накити, да бъдат оценени по достойнство. По думите на  Кияшкина некрополът на антична Месамбрия е бил прочут с богатството си. Още от средата на ХХ век, когато е започнало неговото проучване, както при редовни археологически разкопки, така и случайно при строителни дейности, са откривани многобройни златни елинистически накити – огърлици, пръстени и обеци.

Предадените в края на март златни накити са от уникален по своето богатство гроб, какъвто досега не е откриван. В него с многобройните си накити и с богати гробни дарове е била погребана знатна месамбрийка, живяла в гръцката колония около средата на ІІІ век пр. Хр., съобщи Петя Кияшкина. Само златните накити, според нейните думи, са с общо тегло над 200 грама. Накитите са изработени с характерните за ювелирното изкуство на античността техники – филигран, гранулация, както и цветен емайл, като впечатляват с фината си изработка и с невероятното си изящество . В находката са включени :

Златна лентовидна огърлица с висулки от типа „върхове на копия“

Златна верижка с централен „Хераклов възел“ и инкрустиран ромбовиден камък

Два златни пръстена с вградени геми. Върху едната е изобразена Атина Алкидемос („Защитница на народа“), права и в пълно бойно снаряжение. Върху втората гема е богинята Афродита – седнала и гола до кръста.

26 златни елемента от огърлица, представляващи цилиндрични мрежести мъниста.

Многобройни елементи от златна диадема (накит за глава), сред които се открояват: 4 правоъгълни пластини с ажурна филигранна украса и емайл, една елипсовидна пластина с инкрустиран елипсовиден камък (карнеол), други две кръгли пластини с инкрустирани карнеоли и филигранна украса.

5 златни елементи с форма на ажурен „Хераклов възел“ и инкрустирани камъни – карнеоли.

Миниатюрни елементи с ромбовидна форма от три различни типа, с инкрустирани камъни и филигранна украса

Различни по тип златни мъниста – цилиндрични, макаровидни, златни тръбички.

Освен златните накити, в гроба на знатната месамбрийка са открити още : керамични съдове, бронзово огледало и други дребни метални предмети. Изключително ценен, според г-жа Кияшкина, е един от съдовете : чернофирнисова каничка с една дръжка и украса нанесена с бяла боя. Той е единственият изцяло запазен в България елинистически съд от атическо ателие.