Филм за печално известния гръцки остров Трикери скоро ще излезе по българските екрани. Преди сто години островът става първият в историята на Европа концлагер. Той е създаден от гърците на безлюдния остров Трикери, в залива на Волос, на 19 юни преди 100 години. На Трикери в нечовешки условия живеят пленени в хода на междусъюзническата война български офицери и войници.
Документалният филм е по идея на Георги Дракалиев, член на Националния изпълнителен комитет на ВМРО. Екип, воден от Дракалиев, посети острова, за да заснеме необходимите кадри и да разпита местните жители за спомените им от онези трагични дни. Дракалиев беше на острова и преди 2 години със същата цел.
Тогава екипът му посети крепостта Паламида в старата столица на Гърция Навплио, където са били затворени българските офицери преди точно 100 години.
През месец юни 2013 г. се навършват точно 100 години от началото на трагичната за България Междусъюзническа война, припомня Георги Дракалиев. Сред тази национална катастрофа и многото лични и масови трагедии, причинени от гръцките и сръбски погроми, историята на първия концлагер в Европа остава напълно забравена за поколенията, допълва той.
През 2011 г. екип, воден от Дракалиев, посети днешна Гърция, за да заснеме документалния филм „Ениджевардарското слънце” за живота и делото на легендарния Апостол войвода и съдбата на македонските българи, останали под гръцка власт. За осъществяването на тези филми основна заслуга има подкрепата на Фондация „ВМРО”.
В Междусъюзническата война България воюва срещу бившите си съюзници Гърция и Сърбия, които са заграбили Македония, докато нашата армия е заета в боеве срещу турците в Източна Тракия. България губи войната, тъй като същевременно е нападната и от Румъния, и от Турция. В резултат на това от нас са откъснати много земи, включително и Македония. Там започва терор над всичко българско с цел то да бъде погърчено или посърбено.
Целият български елит на окупираната от Гърция част от Македония – учители, свещеници, книжовни дейци, селски и градски първенци, както и пленените войници от българския гарнизон в Солун са арестувани и заточени там. Много други, включително и българският солунски архимандрит Евлогий, са изхвърлени направо в морето.
Според официални гръцки данни, затворниците са били 7 000 души, но се предполага, че са много повече. Те са оставени без питейна вода и храна, под открито небе в продължение на месеци. Копаели са дупки, за да търсят вода, а когато им е носен хляб, то той е бил хвърлян от корабите в морето, за да стане негоден за храна. В резултат на глада и болестите, там умират хиляди невинни българи, а оцелелите се прибират като ходещи скелети.
