Десетки болници масово планират да заведат дела срещу Националната здравноосигурителна каса с искане да им бъдат възстановени разходите, направени за четци след задължителното въвеждане на пръстовия отпечатък от 1 ноември миналата година за хоспитализиране и изписване на пациентите. Това съобщи за „Монитор” д-р Николай Болтаджиев, председател на Сдружението на частните болници.
Исковете ще бъдат заявени веднага след като решението на Върховния административен съд, с което магистратите отмениха окончателно отпечатъка, бъде публикувано в „Държавен вестник”. Целта на нововъведението беше да намалее неоснователният прием в болниците, но в крайна сметка докара до опашки и абсурдни ситуации. Д-р Болтаджиев поясни, че сдружението вече е подготвило типови жалби, които е започнало да изпраща на всички частни и общински болници. Именно по тяхна обща жалба се произнесе петчленният състав на ВАС през изминалата седмица.
Частните болници, част от сдружението, са 185, а общинските – над 100, т.е. общата бройка на евентуалните искове може да стигне 300. Според д-р Болтаджиев частните със сигурност ще заведат дела 286,60 лева е цената на един четец за пръстовия идентификатор. Дори малките лечебни заведения бяха принудени да купят по 4, а големите и по 10 броя, тъй като устройствата се монтираха не само на рецепцията при приема, но и на всяка клиника.
Те имат пълно основание да искат от Националната здравноосигурителна каса да им възстанови разходите, направени за четците за пръстовия идентификатор. Това обясни адвокат Пламен Таушанов, който е и председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. Засега не е сигурно обаче дали тези, които не са се присъединили към иска на Сдружението на частните и общинските лечебни заведения срещу пръстовия идентификатор, ще могат да внесат искове. Причината е, че по-трудно ще докажат, че са заинтересовани страни. За тези, които внесоха жалбата във Върховния административен съд, проблем няма, коментира той.
Първоначално половин месец след въвеждането на пръстовия идентификатор от 1 ноември миналата година НЗОК обяви, че е намалял значително необоснованият прием на пациенти в лечебните заведения, от което здравноосигурителната система е спестила 15 млн. лева. Проверка на МЗ и НЗОК, направена, след като бившият здравен министър Петър Москов сдаде поста, обаче показа, че от въвеждането на идентификатора няма никакъв ефект, припомниха запознати.
Като невярна и окачестви адвокат Таушанов първоначално обявената информация за намалели хоспитализации. На 15 ноември няма как все още да се знае колко точно са хоспитализациите, тъй като отчитането става в края на месеца, поясни адвокат Пламен Таушанов. Тази новина беше леко невярна. Освен това не е правено сравнение на разходите на лечебните заведения за половината ноември спрямо същия период на предходната 2015 година. Когато излязоха официалните данни, които бяха готови към средата на декември, се оказа, че има близо 15 000 хоспитализации повече. От това следва, че пръстовият идентификатор не изигра ролята, която се очакваше от него, а именно ненужното приемане в болница, допълни той.
От Сдружението на частните болници пък допълниха, че в понеделник и четвъртък, когато обикновено са най-много плановите приеми и изписвания, софтуерът блокирал и пациентите чакали с часове да им бъдат оформени документите. Масово хората на химиотерапия пък трябваше да се чекират с лични карти, като преди това болницата да иска разрешение от НЗОК, тъй като в резултат на цитостатиците дактилоскопските очертания на пръстите им се променяли. По думите на д-р Николай Болтаджиев случвало се по тази причина лечебни заведения дори да не си получат парите по клинични пътеки от касата за тези пациенти, тъй като след измененията на пръстите системата ги отчитала като други лица. Със съдебни искове ощетените по този начин болници също ще си поискат неизплатените пари от касата.
