Днес когато Православната църква отбелязва Сирни Заговезни, в Малко Търново посрещнаха странджанския Бял Кукер.
Белият кукер е част от живото наследство на Странджа и също като нестинарството се среща само в тази мистична планина. Характерното за него, е че той е без маска, а лицето му е закрито със сажди, за да не бъде разпознаваем. Този древен обичай е признат от редица български фолклористи и изследователи на тракийската древност за най-древното проявление на Бог Дионис. Кукерът е облечен е в бели кожи.
Ивелина Иванова- директор на музея в Малко Търново –“Това е един много автентичен образ на Дионисиевите игри. Неговият костюм в годините не подлежи на доукрасяване, не подлежи на иновация, той остави винаги такъв. Съшит е от 7 овчи бели кожи, за това се нарича освен кукер без маса и Бял кукер. Седемте овчи кожи символизират онези 7 части на Дионис , на които той е бил разкъсан, или поне така разказва митологията, това е още една препратка към празника на траките“.
Начело на кукерската дружина е Царят, който се избира по достойнство. След кукерскато хоро, което също се играе на обратно, дружината тръгва да обикаля по къщите, за да прогони с викове злите сили и да донесе здраве и берекет. Всеки стопанин трябва задължително да се откупи пред кукерската дружинка, за да не върши тя пакости в къщата. Най-често дружината посипва двора с брашно или цапа лицата на стопаните с черно.
