На 5-ти януари отбелязваме Попова Коледа или Зимен Кръстовден, наричан още Кръстци или Водокръщи.
Този празник затваря цикъла на „мръсните дни“, които започват от 25-ти декември. Наречени са така, защото новороденият Иисус все още не е получил Светото Кръщение. Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят и да се подготви за голямото кръщение, което предстои.
Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Попът пуска кръст в осветена вода, като по този начин я кръщава и обикаля всички къщи, за да ги поръси с натопена в нея китка босилек. С този акт се вярва, че се пропъжда лошото и болестите от дома, а като благодарност, стопаните слагат по паричка в менчето на свещеника.
Докато поръсва къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март. Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек с която попът ръси, годината ще е плодородна.
На следващия ден – 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем. Вярва се още, че на Зимен Кръстовден, птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят. Ако пък вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината.
Обредната трапеза на Кръстовден е постна. Имен ден празнуват Кръстьо и Кръстана.
