Пълно мълчание запазиха всички артисти, номинирани за „Златен глобус“ в дните след обявяването на основните фаворити за церемонията, която ще се състои в първите дни на 2022 г. Гробната тишина забива сякаш пореден пирон в ковчега на Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд, която раздава отличията. Въпреки че няма издаден звук или написан ред, тази липса на отзвук всъщност крещи. А посланието е ясно – време е Златните глобуси да се завъртят за пореден път и да потънат в небитието.
Срамно е донякъде, че Асоциацията успя през годините не само да съществува и да се утвърди, но и да се възгордее до статута на втората по важност организация, раздаваща филмови награди. За сравнение, за Оскарите тази година ще гласуват над 9900 души. До миналата година за Златните глобуси гласуваха 87. Тази са 108, след прибавянето на „най-разнообразните“, според президентката Хелън Хоен, 21 нови членове. За Оскарите филмовите дейци гласуват по браншове – всеки оценява този процес от създаването на една кинотворба, в който е специалист. Всички задружно гласуват за най-добър филм. Журналистите в Асоциацията на Глобусите обаче бяха успели да внушат масово на своите зрители, че стандартите им са също толкова високи и измерват качеството по същия начин, както го правят и Оскарите.
Въпреки че трябва да сме далеч и от мисълта, че златните статуетки на Американската филмова академия са безгрешни, непопулистки и т.н., разликата между „първите“ и „вторите“ по престиж в Холивуд е толкова драстична, че буди точно въпроса защо обикнахме толкова много тези Златни глобуси. Излиза, че знаменитият на церемониите водещ и британски комик Рики Джървейс е бил болезнено прав в преценката си: „Златните глобуси“ в сравнение с Оскарите са като Ким Кардашиян, сравнена с Кейт Мидълтън – малко по-шумна, по-долнокачествена, по-пияна и по-лесно подкупна. Репликите на Джървейс са още от 2012 г. и оттогава досега е изрекъл немалко факти, които впоследствие оценяваме като горчиви истини. „Златният глобус“, без да се обиждате, е напълно безполезен. Но никоя звезда няма да откаже шанса да го спечели … Особено ако продуцентът вече е платил за него“, казва британецът през 2016 г., с което ни подсказва за впоследствие разкритите схеми на членовете на Асоциацията, които мнозина биха сравнили с корупция. Четири години по-късно Джървейс казва: „Много талантливи цветнокожи артисти бяха пренебрегнати в големите категории. За съжаление няма какво да направим. Всички в Асоциацията са големи расисти“. След няколко месеца се появи и публикацията в The LA Times, в която се цитират фактите, че Асоциацията действително до този момент не е приемала цветнокожи журналисти в редиците си.
Президентката Хелън Хоен заяви, че през последната годината поверената й организация е претърпяла множество промени. Нито една от тях не изглежда значима – новите членове са пренебрежително малко, а цялата акция изглежда единствено като опит за ограничаване на щетите. Най-фрапиращата разлика от 2020 г. всъщност бе, че продуцентските компании за първи път не трябваше да кандидатстват за номинация за „Златен глобус“. Логично – в противен случай фаворити щяха да бъдат в най-добрия случай треторазрядни заглавия, за които имиджът в дългосрочен план не е важен. Тъй като А-листата на Холивуд обаче държи на репутацията си, никой не само не желае да кандидатства, но и не изразява радост при шанс за статуетка от Глобусите. Друга промяна ще бъде начинът на провеждане на наградната церемония, която за разнообразие няма да бъде излъчвана по телевизията. Асоциацията не бърза обаче да съобщи плановете си за нея. Проявява инат обаче за датата – 9 януари.
Точно тогава трябваше да бъдат връчени още едни филмови отличия – Изборът на критиците, за които пък това ще е първото излъчвано по телевизията събитие. Датата за тях вече е различна, предвид увеличаващия се брой новозаразени с коронавирус в Калифорния. Въпреки това именно тази церемония все пак ще запълни дупката, освободена от скандалната репутация на Глобусите. А с доста по-ясен източник, тези награди би следвало да имат дори по-голяма тежест. Особено предвид, че за тях гласуват отново хора, пишещи за кино, които са както от САЩ, така и от чужбина. И макар техният брой да не достига грандиозното число на Оскарите, те все пак са поне четири пъти повече от тези в „преродената“ Асоциация на Глобусите, а именно – 442./monitor.bg
