В първите години на съветската власт висшите ръководители на страната са се возели в чуждестранни луксозни автомобили, защото е липсвало руско производство. По заповед на Сталин, съветските конструктори създават първия специален автомобил за съветския елит – ЗИС-101, който разполага с много допълнителни екстри, спрямо обикновените автомобили, произвеждани по това време в СССР.
Моделите на ЗИС-101 са основните правителствени автомобили в СССР в продължение на почти 10 години. През 1945 г. той бива заменен от ЗИС-110, създаден на базата на Packard 180 и Buick Limited 90 L. Създадена е специална бронирана версия ЗИС-110Б за най-висшите съветски ръководители.
През 1959 г. е представен ЗИЛ-111 (заводът ЗИС е преименуван на ЗИЛ през 1956 г. – от Завод имени Сталина на Завод имени Лихачева), който не се отличава много в технически план от предшественика си, но изглежда по-модерно за времето си. За пръв път е предвидена и отделна серия на кабриолети от този модел.
През 1959 г. се появява и друга култова лимузина от съветско време – ГАЗ-13, прародителя на „Чайка“. От около 3 000 произведени бройки от модела само 3 попадат в частни ръце по това време – при писателя Михаил Шолохов, при първата съветска жена-космонавт Валентина Терешкова и при балерината Галина Уланова.
През 1967 г. се появява ЗИЛ-114, който става основната правителствена лимузина в края на 60-те и началото на 70-те на миналия век в СССР.
През 1977 г. се появява и ГАЗ-14 известен като Чайка-2. Той се произвежда до 1988 г.
През 1978 г. се появява и ЗИЛ-115, който впоследствие се преименува на ЗИЛ-4104.
Това е последната съветска лимузина. Тя се произвежда в различни модификации и след разпадането на СССР, чак до 2002 г..
През 1983 година се появява специална нейна версия ЗИЛ-4105 – тежко бронирана модификация, която е била с най-добри защитни качества по-това време – издържала е на тежък обстрел с автоматични оръжия и на взрив на граната под резервоара с гориво. Теглото на този модел варира според модификациите от 5 160 до 5 225 кг./Дарик
