8-ми март се отбелязва под егидата на ООН като международен ден на жената.
Корените на осмомартенската, вече вековна традиция можем да проследим в буреносните години на тогава младия 20-ти век, в който настъпващата индустриализация, високият прираст на населението и радикалните идеологии подтикват жените с прогресивни разбирания да завоюват свое място в световната история.
Осми март дължим на американските жени, които през 1909 година за първи път празнуват национален празник на жените на 28 февруари.
През 1910 г. на конференция в Копенхаген сто жени от 17 държави решават да имат свой международен ден. През 1911 г. празникът на женската солидарност вече се празнува в Австрия, Дания, Германия и Швейцария. Октомврийската революция и двете световни войни окончателно променят ролята и мястото на жените в съвремието.
Неотдавна и в България този ден се празнуваше повсеместно в рамките на официалната политика на тогавашната българска държава. Така до голяма степен това бе един служебен празник, ден, отбелязван с банкети и пиршества по профсъюзни организации, канцеларии, заводи и стадиони, а хитроумният български гений неслучайно беше определил, че 8-ми март не е ден на жената, а ден на колежката.
В противовес на политизирането на женския празник обаче, народната мъдрост и способността на българина за адаптация постепенно превърнаха осми март в един друг, малко по-различен, по-интимен и по-земен празник, в който се вляха нюанси на едни други забравени или доскоро непознати за българите празници – денят на майката или денят на влюбените св. Валентин.
И днес много хора честват 8-ми март, защото той е празник с традиции в България.
На този ден по улиците навсякъде в България цари оживление, ще срещнете много жени с букети цветя, заведенията ще са пълни, а масите отрупани с цветя. Защото жените обичат цветя, обичат да обичат, обичат да се чувстват специални. А 8 март е просто дата, която напомня за всичко това.
