Броят на жените във фертилна възраст нараства до 1975 г., като достига 2 178 хил., след което започва да намалява, за да достигне 1 295 хил. жени на възраст 15 – 49 навършени години при преброяването през 2021 година. Най-голямо намаление е регистрирано при последния десетгодишен период (2011 – 2021) – 377 хил., или 22.5%, сочат данни от НСИ.
Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6.97 деца през 1900 г. до 1.58 през 2021 година. През последните десет години показателят се задържа на нива над 1.5, но въпреки това стойността му не е достатъчна за просто възпроизводство на населението, уточняват още от статистическия институт. Данните показват, че към 7 септември 2021 г. 748 хил., или 24.7% от жените на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок сред жените, които живеят в градовете (27.1%), отколкото сред тези, които живеят в селата – 17.6%. Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на жените с две деца – 1 353 хил. (44.6%). По три деца имат 204 хил., или 6.7% от жените, като този дял е два пъти по-висок в селата, отколкото в градовете – съответно 11.3 и 5.1%. Четири и повече деца имат 78 хил., или 2.6% от жените. Малко повече от една пета от жените – 650 хил. (21.4%), нямат деца към критичния момент на преброяването. Тенденцията на повишаване на образователното ниво на населението също оказва влияние върху равнището на раждаемостта. С повишаване на образователното ниво намалява средният брой живородени деца. Данните от последното преброяване потвърждават тази тенденция. Най-висок е средният брой деца при жените на възраст 12 и повече навършени години без образование – 2.75 деца. Близък по стойност е този показател за жените със завършено основно и начално образование – съответно 1.72 и 1.63 деца. Най-нисък е средният брой деца при жените с висше образование – 1.25, при 1.47 деца средно за всички жени.
Разпределението по вероизповедание показва, че средният брой живородени деца е най-висок при жените, изповядващи мюсюлманско вероизповедание – 1.83 деца.
Сред изповядващите християнски вероизповедания най-висок е средният брой на децата при протестантите – 1.82, следват друго християнско (1.63), източноправославно (1.43), католическо (1.36) и арменско апостолическо (1.26).
При жените, които са посочили, че нямат вероизповедание, средният брой деца е 1.40.
В териториален аспект се наблюдават съществени различия в броя на децата между отделните области. Във всички области преобладават жените с две деца, като относителният дял на жените с две деца варира от 53.4% за област Смолян до 36.1% за област София. Най-висок е относителният дял на жените с едно дете в област Габрово (32.1%), а най-нисък – в област Кърджали (16.1%).
