4-ти пациент с COVID-19 e починал след размотаване из пловдивски болници. За трагичния случай със 70-годишния Йордан Недев от Стамболийски съобщи неговият син Николай в открито писмо до медиите.
На 12 ноември баща му, който страдал от сърдечно заболяване и сънна апнея, е бил откаран в тежко състояние от „Спешна помощ“ първо в УМБАЛ „Свети Георги“. Оттам го пренасочили за приемане в МБАЛ „Пловдив“.
В бившата Окръжна болница обаче отказали да го хоспитализират въпреки документите, затрудненото му дишане и ниска кислородна сатурация.
Върнали го у дома, където състоянието му се влошило. На другия ден близките му отново викнали линейка, която го закарала в УМБАЛ Св. Георги“. Там този път му поставили диагноза коронавирус и отново го насочили към МБАЛ „Пловдив“. По съвет на лекаря от „Спешна помощ“ обаче роднините му го закарали до болница „Св. Иван Рилски“, където починал.
Ето и цялото писмо на Николай Недев:
Казвам се Николай Недев и съм син на починалия Йордан Недев на 70 години от град Стамболийски. Баща ми имаше сърдечно заболяване и сънна апнея.
Състоянието му се влоши на 12 ноември и семейството ни потърси „Спешна помощ“. Закараха го в УМБАЛ „Свети Георги“ – Хирургиите на „Пещерско шосе“. Там му правиха изследвания и 2 бързи теста за коронавирус – и двата отрицателни. Баща ми стоя в спешното отделение от 11 часа до 18 часа. Майка ми е попитала какво се случва и защо толкова дълго се чака, а те са отговорили, че му търсят място къде да го приемат.
От болницата, поради липса на място след разговор с Регионалния Координационен Център, го препратиха за прием в МБАЛ–Пловдив след 18 часа с влошено дишане и кислородна сатурация 70%, като нормалните стойности са над 95%. Трима лекари отново започнаха да го преглеждат със слушалка. Лекарка от Окръжна болница отказа да го приеме и го посъветва да си купи апарат за дишане. Тя му каза, че и да го приеме, пътеката е такава, че след 4 дни ще го изпиши в същото състояние и трябва да си купи апарат за дишане.
Въпреки , че в документите от УМБАЛ „Свети Георги“ пишеше, че е за прием, лекарката не го прие. Баща ми беше върнат отново вкъщи и, разбира се, състоянието му се влоши. Обадихме се на личната му лекарка и двамата с нейния съпруг, който е кардиолог, останаха възмутени, че с такива показатели не приемат баща ми в болница.
В 22,30 часа го прибрахме вкъщи в Стамболийски. Междувременно продължи да се влошава. Баща ми можеше да живее, но лекарите не направиха нищо, а в продължение на ценните за него 24 часа ни размотаваха.
На следващия ден, 13 ноември, викаме отново „Спешна помощ“. Закараха го пак в Хирургиите на „Пещерско шосе“. Оттам отказаха прием и ни дадоха документ без печат и подпис, в който пише, че е с COVID-19, а PCR -тест не са му правили. Настояха да го караме в Инфекциозна клиника.
Обадихме се пак на личната лекарка, която ни посъветва: „Той няма температура, с два бързи отрицателни теста е и ако го вкарате в Инфекциозна сред заразените, ще го изтървете за часове“. Лекарят в линейката се обади в РЗИ и обясни, че баща ми е с два отрицателни теста и че на дадения документ, че е с Ковид, няма нито подпис, нито печат.
Лекарят в линейката предложи да го закараме в болница „Иван Рилски“. Там вече го приеха, но сатурацията му беше 40% и в тежко състояние. На втория ден ни се обадиха, че баща ми е починал.
Нямаме претенции, даже благодарим на лекарите от УМБАЛ „Свети Георги“ за отношението, но докторката в Окръжна болница носи вина за смъртта на баща ми.
Ако първия ден лекарката в МБАЛ „Пловдив“ го беше приела в болницата и му бяха оказали нужната помощ, можеше да е жив.
Смятаме да се консултираме и с адвокат, а също и с Българския Хелзинкски комитет и ще заведем дело.
В 21 век подобно отношение към хората е абсурдно. Не може цял живот да си плащаш здравните осигуровки и да не ти окажат медицинска помощ, а да те оставят да умреш, разкарван от болница в болница. Какъв е този хаос в здравната система?
Хората, които са с други заболявания и нямат Covid-19, къде да се лекуват?
