На 4 декември Православна и Католическа църква почитат паметта на света Варвара – християнска великомъченица. В православието св. Варвара се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт, които са нямали време да се покаят.
В Полша денят на св. Варвара е един от най-уважаваните празници, обявен е и за Ден на миньора, тъй като светицата се счита за покровителка на миньорите. Имен ден празнуват всички, носещи имената Варвара, Варвадран, Варя, Варадин.
У нас българският народ е почитал празника с преплитане на езическите и християнските обичаи. В някои райони на страната света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали „Баба Шарка“.
Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки – омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича. Питките се намазват с мед за умилостивяване на светицата и „Баба Шарка”. В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за „Баба Шарка”, на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир.
В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство против дребна шарка.
В други райони света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве. Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на света Варвара, свети Сава (5 декември) и свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.
