Пейо Тотев Крачолов… Един син на майка България, родил се на 13 януари през далечната за нас 1878 година, превърнал се в гений на българската лирика. Яворов… Личност, за която много думи могат да бъдат изречени и никога няма да са достатъчни. Неспокоен буден дух, за който нашият свят не се оказа достоен. Творец, пред когото трябва да помълчим и да благодарим. За неповторимия по богатство и дълбочина стих, за ботевския копнеж по свобода, за безсъниците с име любов, майка, родина… Това е той – Яворов. Раздвоеният, страдащият, обичащият, лутащият се в „свръхземните“ тайни на битието. Поет с живот, достоен за роман.
Това е част от словото, което Сияна Христова – рецитатор и бивш възпитаник на СУ ‘Иван Вазов“ – Поморие написа и произнесе днес пред лика на поета по повод 145-годишнината от неговото рождение. На общоградско поклонение, организирано от Община Поморие и НЧ „Просвета 1888“ при паметника на Яворов, присъстваха заместник-кметът Янчо Илиев, общински съветници, общественици, читалищни дейци, директори на учебни заведения, преподаватели и ученици.
Всички те поднесоха венци и цветя в нозете на онзи, който не живя, а горя… Изстрадана е всяка дума, написана върху белия лист с мастило. Изживяна е. Затова и Яворов е връх в нашата литература – недостижим връх!
