- Солисти, оркестър, хор и балет представят мащабния спектакъл под палката на проф. д-р Григор Паликаров за първи път на тракийското светилище
Една от най-впечатляващите със своята пищност и мащабност постановки на Държавна опера – Бургас – „Аида“ от Джузепе Верди, в режисьорската версия на доц. д-р Александър Текелиев,ще дари незабравими мигове на досег с популярната опера на почитателите на класическото музикално изкуство – на 17 август, събота, от 20:30 часа на мистичната сцена на тракийския мегалитен комплекс Бегликташ. Спектакълът, който ще пресътвори атмосферата на древния Египет, ще разгърне своята сценична красота и въздейственост под майсторската палка на проф. д-р Григор Паликаров, с великолепен артистичен каст. След безспорния успех със запълнен капацитет на местата на операта „Риголето“ от Верди – на 10 август, представлението на „Аида“ е второто заглавие от тазгодишното пето издание на фестивала „Опера на светилището“, реализиран успешно за поредна година от Държавна опера – Бургас и Община Бургас. Мистиката на Странджа планина, съчетана с вечните послания на класическите произведения, отново ще бъде предпоставка за магични незабравими преживявания.
Постановката на Държавна опера – Бургас на една от най-известните творби на Джузепе Верди – „Аида“, монументална музикална творба, с мащабно звучене и сценография, е събитие, което живее дълъг сценичен живот, превъплъщавайки се всеки път в различни нюанси на изпълнителското изкуство, като индивидуален певчески натюрел.
На 17 август на сцената на тракийското оброчище Бегликташ отново ще заживее вълнуващата история за етиопската принцеса в робство Аида, фараонската дъщеря Амнерис и египетския военачалник Радамес, за чието сърце си съперничат двете красавици. В ролята на Аида интернационалната публика на сцената на Бегликташ ще има удоволствието да види и чуе забележителното лирико-драматично сопрано Йоана Железчева. Нейният мощен и пробивен глас, който, обаче, притежава и нежно-лирични параметри, както и изключителна духовна сила и въздейственост, спомага за цялостното изграждане на образа на поробената етиопска принцеса. Аида на Йоана Железчева е белязана едновременно с мекота и сила, с вътрешно стремление към любовта и външен израз на невъзможността да бъде осъществена, поради трагичната сила на обстоятелствата. да бъде осъществена, поради трагичната сила на обстоятелствата.
В ролята на съперницата за сърцето на Радамес – властната фараонска дъщеря Амнерис, публиката ще има привилегията се насладят на великолепното мецосопрано Даниела Дякова, която впечатлява не само с харизматична визия, но и с чудесни гласови възможности и силно сценично присъствие. Тя ще вплете женственото си излъчване и красивия си тембър при изграждането на разкъсваната от съмнения и ревност принцеса, която пази в сърцето си едновременно и страст, и отдаденост, и жестокост, и реваншизъм, и типично женска горест, която е опустошителна за нейната същност. Отчаянието, непримиримостта с емоционалната загуба на любимия мъж, преплетени с искреното страдание и болка в чисто човешките й измерения, придават особен колорит на образаа на Амнерис.
На сцената под звездите на Бегликташ на 17 август ще излезе чудесният тенор Валерий Георгиев – в ролята на Радамес, египетски знатен воин, за чиято любов се борят прекрасните Аида и Амнерис – всяка чрез своите способи и емоционална сила. Тенорът е известен с богатия диапазон на гласа си с т.нар. Росиниеви височини, каквито много малко тенори в света притежават. Образът на Радамес е характерен с неговите сърдечни тежнения, противно на логиката и прагматичния избор, които са подчинени на обичта му към етиопската пленница Аида. Заключителната сцена на зазиждането на живите Аида и Радамес остава задълго в съзнанието с драматичността на музикалния изказ, характерен с приглушен плачевен тон. В него, обаче, изпъква не толкова отчаянието на неминуемата смърт, а по-скоро звучи като апотеоз на любовта и като един от най-ярките символи на безсмъртието, превъплътено в сливащите се души на двама влюбени, макар и обречени – тук, в земните измерения.
В ролята на етиопския цар Амонасро влиза внушителният – като сила на гласа и присъствие на сцената баритон Марян Йованоски, солист на Националната опера на Република Северна Македония и Държавна опера – Бургас. Именитият баритон придава на образа неповторимо внушение и достолепност, чрез придържането към силата на закона, независимо от причинената непосилна мъка на неговата дъщеря Амнерис.
В образа на върховния египетски жрец Рамфис влиза басът Делян Славов – величествен и респектиращ. Като Фараона на Египет ще се представи басът Костадин Мечков, Жрица ще бъде сопраното Нона Кръстникова, Вестител – тенорът Милен Динолов.
В спектакъла на „Аида“ хоровият състав под диригентството на Александър Чепанов е не само фон на сценичното действие, но и равностоен участник в драматичната нишка на събитията. Чудеснo тематично вписана е и хореографията, в изпълнение на балета на Бургаската опера. Художник на декорите, пресъздаващи величествената респектираща обстановка в Египет, с емблематични артефакти, е дело на художника Чавдар Чомаков, хореографията, която също е синхрон с древноегипетската култура и специфика на костюми и движения, е на проф. Хикмет Мехмедов.
Постановката на Държавна опера – Бургас на една от най-известните творби на Джузепе Верди – „Аида“, монументална музикална творба, с мащабно звучене и сценография, е събитие, което живее дълъг сценичен живот, превъплъщавайки се всеки път в различни нюанси на изпълнителското изкуство, като индивидуален певчески натюрел. „Аида“ е характерна с многозвучен ефект – от майсторското съчетаване на широкомащабността и художествените внушения на Вердиевата музика. Всеки спектакъл на една от най-поставяните опери в световен мащаб постига това, което е смисълът на изкуството – комуникация на висше ниво между публика и ваятелите на импозантната постановка – солисти, хор, оркестър, диригент. Те вплитат майсторство и вдъхновение в общия стремеж да изваят запомнящи се образи и оставят у зрителите усещане за цялостност, завършеност, емоционална спойка, впечатване в съзнанието и паметта на музикалното внушение.
Режисьор на постановката, адаптирана за откритата сцена в Бегликташ, е Александър Текелиев, диригент на хора – Александър Чепанов, помощник-режисьори на постановката са Лина Пеева и Петър Тихолов, репетитор на балета – Марина Змеева-Маркова. В мащабния атрактивен спектакъл вземат участие оркестърът, хорът и балетът на Държавна опера – Бургас.
Последното събитие от тазгодишния фестивал „Опера на светилището“ е „Кармен“ от Жорж Бизе – на 24 август от 20:30 часа.
Билети – на касата на Операта, каза „Часовника“, в мрежите на Grabo – https://grabo.bg/burgas/opera-pod-zvezdite-03dm4m, Eventim – https://www.eventim.bg/bg/bileti/drzhavna-opera-burgas-trakiyskoto-svetilishche-beglik-tash-primorsko-1410250/performance.html и пред Туристически информационен център – Приморско. Билетите са почти изчерпани!
Кратко съдържание на „Аида“:
Операта „Аида“ е най-известната творба на Джузепе Верди. Дълго е битувал мит, че тя е написана по поръчка за откриването на Суецкия канал – всъщност това не е така. Либретото е написано от четирима автори, като в основата му стои египетска легенда, разшифрована от папирус.
Още на премиерата си в Кайро, Египет, операта жъне изключителен успех. Година по-късно повтаря фурора си в Миланската „Ла Скала“.
Действието на операта се развива в Мемфис и Тива по времето на междуособиците на Египет и Етиопия. Аида е етиопска принцеса, попаднала в плен в Египет. Египетският военачалник Радамес е влюбен в нея, но дългът го обрича на вярност към фараона. Амнерис, дъщерята на фараона, е влюбена в Радамес. Негова военна победа му позволява да измоли милост за етиопците. В замяна обаче се налага да се сгоди за Амнерис. Той все пак успява да организира бягството на Аида и сънародниците й, като за тази цел се налага да извърши предателство – да разкрие позициите на собствените си войски. Военачалникът успява да спаси Аида от сигурна смърт, което го обрича на съд. Присъдата е да бъде погребан жив в гробница. Дори усилията на Амнерис не успяват да го спасят. Но в гробницата заедно с него се озовава и любимата му Аида.