На този ден българите отбелязват Власовден. Празникът е в чест на едрия рогат добитък. В Родопите е известен и като Влас, Власувица или чуфчийски празник. Там хората още пазят култа към св. Влас, а светеца тачат за здраве на всички домашни животни. Затова жените не работят на този ден.
Празникът, свързан с едрия рогат добитък, се чества на много места в страната. Стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се нарича св. Влас, другия – св. Петка. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас слагат в храната на животните; от хляба св. Петка раздават по съседите.
Питките обаче са омесени предния ден, защото на Св. Влас се спазват строги закони: не месят, за да не “власява” брашното, не предат, за да не става “влас” в очите им. Мъжете не впрягат волове, защото се вярва, че дори “опасан в девет колана”, волът този ден се разпасва.